Грешката
Грешката е сама, изстинала - всеки я пъди.
Горката, стои в глухото кърпена, лепена, вързана.
Жално плаче и моли за пощада. Тя не би искала да е такава, но всъщност е грешка. Била е и голяма, и средна, и малка!... Дори веднъж беше просто запетайка, поставена на грешно място, но така промени смисъла на изречението, че то трябваше отначало да бъде написано.
Грешката си е такава - винаги буди неприятни чувства.
Но и тя има копнежи, има мечти, има планове за бъдещето!
Милата, тя мечтае да е грешка с добър край, допусната, макар от невнимание, или бързане, или дори от прекалена предпазливост, но поне един път - за добро! Тогава, най-сетне, да събуди добрите чувства на хората, които ще я погалят, прегърнат, възнаградят богато с възхищение и радост!
Но всъщност дори тогава хората ще кажат: „Слава богу, че нещата се промениха така, че грешката не пролича!"...
И така: грешките съпътстват нашия живот постоянно. Има хора, които много рядко попадат в тяхното поле, но има и такива, които са техни постояни гости. Животите им криволичат в непредполагаеми посоки...
Всички, обаче, често пъти грешим умишлено. Нямаме време да огледаме, да почувстаме, грешим, въпреки че го осъзнаваме и нанасяме фатални белези в отношенията си с хората! Объркваме и нашия, и техния житейски път...
Не се моля да бъде лесен моят житейски път!
Предпочитам той да бъде такъв, какъвто ми е нарисуван от съдбата. Интересно ми е какво ще се случи с мен!
Не се моля да вървя по магистралите (там са всички и движението е много интензивно, може някой да ме прегази)! Не предпочитам да получавам всичко опаковано като коледен подарък, а сама да си го създавам.
Горещо се моля само за едно - да не греша! Никога! А това, което съм грешала, да бъде забравено!...
...
И така... разбрах как трябва да се предпазя от грешката!
Ще я приютя - у дома на топло и удобно! Всички вкъщи ме познават, ще опознаят и нея, за да не се налага повече да ме среща. Ще заживеем заедно, ще разгадаем своите слабости. Ще станем дори приятели...
...
Грешката се усмихна!...
Защото тя не беше вече сама и беше Осъзната!
© Десислава Вълова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересна позиция!И доста практична!
-
Капке честит празник!Относно грешките мога да кажа, че е човешко да се греши,божествено да се прощава. Радвам се, че те има и споделяме острова на..
-
Весел Великден, Деси! Много щастливи и радостни мигове край празничната трапеза! И яйце победител в ръцете ти! С обич!
-
Благодаря ти Капчице!
-
Грешката е опит. Грешката е истинският живот, така че ако не грешим, все едно не сме живяли.
-
Е, какъв бонус даваш- интересно
ми е да науча,
и как застраховката си от тебе,
мила Капка аз да си получа!
Да, човек се учи от грешките си? Не, умният се учи от тези на другия, а глупавият повтаря своите. В края на есето не "грешката се осъзна". Тя стана "осъзната грешка" . И е не сама, защото е наша, моя, в случая на есето, на главния герой.
Е, ние не сме нито мъдреци, нито глупаци. Затова това е нашата, дано единствана и неповтаряща се, осъзната грешка. Богдана ли пееше, ти
си моята любима грешка.
Я малко по-сериозно в този сайт, как така, хем грешка, че и любима
да ти стане. Невъзможно е! Виж любимата ти да съгреши с приятеля ти, или да си грешният любимец, или любовта ти да е греховна, то и леитературата има безброй такива случаи.
А мойта грешка е, че не си гледам сериозните неща, а се занимавам с разни грешки! То после кой ще ми корегира моите, едно есе ще свърши ли работа?
Я да се залавям за работа, че е грешно да стоя ей така, с развени пешове и риза с къс ръкав посред студа.
Лека нощ, а, сетих се в момента, ти можеш ли да ме застраховаш срещу моите грешки. То какъвто съм грешен, какъв размер ще бъде застрахователния риск. Или съм извън нормативните ви документи.
Сега вече Чао, лека нощ. -
Оригинално е,поздрав!
-
! Поздрав!
-
Грешката е нещото, което е винаги с нас!
Няма безгрешници!
Приемаме я, п рощава ме си и продължаваме, осъзнали я! -
Прекрасно есе. Въобще благодарен съм на случайността, че случайно попаднах на този сайт. Тук има много бисери. Малко са стойностните сайтове в интернет пространството. Поздарвявам ви всички за дарбата да пишете. Вие променяте погледа и нагласата ми към живота.
-
Не можем да избягаме от грешките. Относно магистралите, напълно споделям. Имам любима сентенция по този въпрос на Кисинджър: "Пътнико, пътища няма! Пътищата се правят с ходене!" Страхотно написано! Поздрав
-
Благодаря и на Чар и на Весела и на Иван!
-
Никога недей да вървиш по магистралите. Ти си имаш собствена пътека - криволичеща, понякога стръмна, друг път осеяна с тръни, но - твоя! А след грешката (особено осъзнатата) винаги върви прошката... и леко дишаш.
Поздрави! Хубава поредица есета си създала! -
относно грешките те поздравявам с това:
не само следа
в живот заличим
като стъпка в снега
когато вали
не в речния пясък
или в блатната кал
не влизай в житейска вода
стъпка в море
не оставя следи
остави белег
ако трябва ранú
не казвай „за жалост"
и не го помисляй дори
от върховността си
другите не жалú
ако са жалки
ти бъди Ти
не съжалявай за грешки
а просто не ги прави
не търси оправдание
с думи жални
във хорски очи
те не жалеят
нито съчувстват
ако те са без теб
това означава
че и те са сами
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=124697 -
Да, ама грешката е нещо изключително добро. Ако не се получи просто нямаш критерия, за да отсееш обратното. Моли се да допускаш грешки, че да имаш какво да оправяш. Иначе няма опит...Според мен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
