Времето лети, а животът ми е само стрес и напрежение. Нямам търпение да се прибера и да се отпусна.
Искам отдалечено от цивилизацията местенце, където мога да подредя мислите си и да се насладя на спокойствието. Не си спомням какво е това... Искам да ми се върне вдъхновението, да ми се пее, рисува и пише. Искам да не чувам шумотевицата на големия град, звука на коли или машини. Искам да ме обгръща само вятър и природа. Искам да се отпусна в прегръдките на тишината. Никаква музика, никаква телевизия, никакви медии...само шумоленето на камъчетата, когато стъпвам. Искам да усещам солените сълзи на морската вода, пясъка, който се лее между пръстите ми, искам свободата си обратно.
Искам да открия далечни места, скрити кътове, които да са само мои. Искам да се пренеса във времето и да изживея минали векове. Искам вятърът да гали косите ми и да чувам отново песента на птичките. Искам да се губя в тишината на старинен замък и да чувам истории от далечни времена. Когато се приближава някой, искам да чувам тропота на кон или хрупането на ситния чакъл под колелата на пристигаща карета, а не мотор и бръмчене. Искам етикеция, галантност и грация. Искам да нося тафт, коприна и сатен и да усещам духа на старинна мебел. Искам да седя на голяма тераса или отворен френски прозорец и да вписвам, както в този момент, една история върху празни листи. Поглеждайки през прозореца, обхващам голямата градина, в която се отдавам на изкуството. Виждам една незаменима гледка, която ме изпълва с енергия и желание да творя. По пътеката се чуват разхождащи се хора. Чувам песента на водата, а перото в рълата ми се движи неуморно. Изведнъж чувам приближаващ се конник. Сърцето ми трепва, когато погледите ни се срещат и ме поздравява с леко кимване. Стройната фигура слиза от коня и влиза в сградата. Чувам биенето на сърцето си, а перото в ръката ми трепери. Затварям книгата пред мен, чувайки приближавашите се стъпки в галерията. Врата се отваря и той застава пред мен, дъхът ми спира, когато икономът изрича неговото име.
Седейки пред камината, потънала в мисли , слушам пращенето на горящите дървета. Радостен трепет обзема душата ми, когато си помисля, че утре ще го видя отново по време на ездата в парка. Нощта се спуска и щурците запяват своята приспивна песен. Поглеждам отново навън и луната ме привлича към прозореца. Толкова е красива, така обградена от всички звезди...
© Елина Всички права запазени