Изпратен ни бе Спасител! И, не за първи път! Изпратен ни бе и Кръстител! Но, жертвахме ги всеки път! И питам се: Защо? Достойни ли сме за спасение? Не е ли човешкият род обречен на забвение? Защо? Защо у нас така добре вирее злото? Избуява! Завладява територията на доброто! Тъй лесно го приемаме! Тъй лесно го оправдаваме! Живеем с него, в него, чрез него! Не е ли лицемерно да палим свещи, да се молим, а после, да грабим, насилваме, лъжем и колим?! Да! Пресилено е! Колцина колят наистина, но.... напоследък никак не са малко! А лъжите? Ние ги дишаме непрестанно! Те вече се движат с кръвта ни! И се питам: заради това ли беше разпнат? Достойни ли сме дори за капка от кръвта му? Дори за една от сълзите на майка му? Ако все още не сте си задавали такива въпроси, задайте ги. Особено сега, когато ни заливат от най-високо ниво със скандали, лъжи, провокации! Когато сочат с пръст и настояват да съдим! Да вземем страна! А Исус казва: който е безгрешен, нека пръв хвърли камък! И камъните остават н ...