Кърви на кръста!
Изпратен ни бе Спасител! И, не за първи път! Изпратен ни бе и Кръстител! Но, жертвахме ги всеки път! И питам се: Защо? Достойни ли сме за спасение? Не е ли човешкият род обречен на забвение? Защо? Защо у нас така добре вирее злото? Избуява! Завладява територията на доброто! Тъй лесно го приемаме! Тъй лесно го оправдаваме! Живеем с него, в него, чрез него! Не е ли лицемерно да палим свещи, да се молим, а после, да грабим, насилваме, лъжем и колим?! Да! Пресилено е! Колцина колят наистина, но.... напоследък никак не са малко! А лъжите? Ние ги дишаме непрестанно! Те вече се движат с кръвта ни! И се питам: заради това ли беше разпнат? Достойни ли сме дори за капка от кръвта му? Дори за една от сълзите на майка му? Ако все още не сте си задавали такива въпроси, задайте ги. Особено сега, когато ни заливат от най-високо ниво със скандали, лъжи, провокации! Когато сочат с пръст и настояват да съдим! Да вземем страна! А Исус казва: който е безгрешен, нека пръв хвърли камък! И камъните остават нехвърлени! Но, това е в притчата! Не живота! В живота всеки замеря някого, без да си дава сметка, че и той заслужава камък! Може би, даже, камъни! Дяконът Левски апелира, да премахнем гредите от очите си, преди да сочим сламките в чуждите очи... И той увисна на бесилото заради нас! А ние? Какво правим ние? Заслужаваме ли тяхната жертва? Знам, че най-грешните няма да прочетат! Няма да се запитат! Няма да се променят! Но, останалите? Дано, поне те го направят! За да се почете жертвата! Да не е напразно пролята кръвта!А толкова много хора ще прехвърлят греховете си върху невинните агнета и ще ги жертват за изкупление! А после, ще ги изядат!
Все още сме в страстната седмица! Страстна не значи страст, а страдание! Още не сме боядисвали яйца! Нека си пречистим мислите и душите, пък тогава да направим тия свети неща! Да посрещнем възкресението поне малко по-добри!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
