11.08.2019 г., 16:57 ч.

Наратив за родната реч 

153 2 12
3 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Валентина, Мария, Ани, SMooth, Силве.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Иска ми се да кажа нещо оптимистично, но за съжаление това е истината. Поздравления за есето. Смелостта, искреността я имаш, пиши, Владимир. Дори и да се чувстваш неразбран, написаното намира, който трябва.
  • DPP (SMooth)
    Ей така, благо и кротичко се казват силни неща! За съжаление или пък не, защото иначе нямаше да има прогрес, всяко нещо е с времето си. Желанието за изява и четене са силни, като коренища, та си намират почва и място... Чете се, все още... Слава Богу!!! Поздрави за написаното!
  • Anita765 (Ани Монева)
    "Четеше се, мамка му. Преди време." Така е - кратко, като живота и нетъждествено, като смъртта.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Тъжно ми е след това есе, побрало въздишката ти за бързотечното време и задаващо индиректни въпроси.
    Но знам, че трябваше да го напишеш!
    Защото и аз съм е това време, защото и в моето мазе в някой друг брой на същото това списание срамежливо се спотайват юношеските ми стихове...
    Прав е Майсторът, добре че сега си имаме "Откровения"!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Владо, няма как да сравняваме онези и тези години - тогава печатните издания всъщност бяха доста ограничени - известен брой имена - Пулс, Родна реч, Средношколско знаме... а и нямаше интернет, приятелю, малко си бяхме под похлупак... Помня, когато Д. Христов ме накара да направя първата си книга - аз му отговарям, че то всичките ми стихове са публикувани в Пулс, 10 000 тираж, те са стигнали до когото трябва, какво ме караш сега да правя 1000 книжки.... По-важно е нашите душевни писма да достигат адресатите си, а по какъв начин - това е без значение.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Красимире, Пепи, Eva Rang, Петре, Мариана.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Замислих се и се натъжих. Не само заради тиража на списанието.
    А писането е в сърцето и трудно се изкоренява от там. И четенето, също.
    Чудесно есе. Развълнува ме.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Каквото и да кажа за есето ти, ще бъде малко или излишно, или - и двете. Във второто изречение ще мълча. А в последното ще кажа, че ти, Владимир имаш смелост, а и сърце също имаш. Точка.
  • EvaRang (Eva Rang)
    Прочетох с голям интерес за времето, когато е имало още култура. Така увлекателно разказвате. Наистина ме трогна есето!
  • palenka (Пепи)
    Сканирай го и го качи в нета, така в един форум преди време попаднах на книга от преди много години, непреиздавана, а ми трябваше, и форумката, попаднала на нея и качила я, зарадва много хора!

    на архив на списанието попаднах в нета от 2001 и 2002 година, и сайт има,
  • maistora (Красимир Тенев)
    Светозар Казанджиев наскоро издаде книги с тиражи от по 75 и 100 хиляди за Левски (джобен формат с твърди корици) и за Валя Балканска. Беше преди пет-шест години, струва ми се. Времето наистина лети бързо. И аз се изненадах от цифрите. Най-често тиражите са от 50 до 500. Списание ,,Пламък,, все още излиза. Не всичко е изгубено. Творците намират трибуни в нови пространства и форми. Сега може, докато шофира човек към морето, примерно, да си сложи слушалки и приятен глас да му чете роман. Пък и има сайтове, като "Откровения".

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.