13.06.2018 г., 20:03 ч.

Премълчаваната (не)достатъчност 

  Есета » Философски
437 2 12
2 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Последният абзац: желанията.
    Не можем да ги изживеем докато сме (само) затворени в клетката на общоприетата лудост.
  • Благодаря за коментара, Люси.
  • Може би за това обичам да чета поезия... замесница на мечтите, мечти на други хора и все пак мои... усещания за свобода.
  • Благодаря, И.К.
  • Да, човек наистина трудно разбира кое е истинското, кое реално и кое е това, което е заучено в живота и от другите.Отново произведение, което ни кара да си задаваме въпроси.
  • Благодаря, Гюлсер, Мариана.
  • Във всичко има противоречие - и в желаното, и в нежеланото. Което можеш или не, което искаш или не чак толкова. Истинско и вярно е написаното. И ме кара да мисля.
  • "...законите са това, което прави хората достойни и равноправни..." - Законът е шествието на Бог по земята - някой беше го казал. Стилно изразена гражданска позиция!
  • Благодаря, Димитре.
  • С малко думи – право в целта. Поздравления, господин Георгиев, за мъдростта, която искрено споделяте, и силата на Перото Ви!
  • Да, Силве - или някъде там. Точно. Благодаря.
  • Или някъде по средата.
    Възхищения.
Предложения