13.06.2018 г., 20:03 ч.

Премълчаваната (не)достатъчност 

324 2 12
2 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Последният абзац: желанията.
    Не можем да ги изживеем докато сме (само) затворени в клетката на общоприетата лудост.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря за коментара, Люси.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Може би за това обичам да чета поезия... замесница на мечтите, мечти на други хора и все пак мои... усещания за свобода.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, И.К.
  • LiaNik (И.К.)
    Да, човек наистина трудно разбира кое е истинското, кое реално и кое е това, което е заучено в живота и от другите.Отново произведение, което ни кара да си задаваме въпроси.
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Гюлсер, Мариана.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Във всичко има противоречие - и в желаното, и в нежеланото. Което можеш или не, което искаш или не чак толкова. Истинско и вярно е написаното. И ме кара да мисля.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    "...законите са това, което прави хората достойни и равноправни..." - Законът е шествието на Бог по земята - някой беше го казал. Стилно изразена гражданска позиция!
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Димитре.
  • thedac (Димитър Драганов)
    С малко думи – право в целта. Поздравления, господин Георгиев, за мъдростта, която искрено споделяте, и силата на Перото Ви!
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Да, Силве - или някъде там. Точно. Благодаря.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Или някъде по средата.
    Възхищения.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.