14.03.2008 г., 8:30 ч.

Път  

  Есета » Философски
2222 0 7
 

                          Път

 

                  (от живота към смъртта!?...)

 

                  Раждаш се. Първа глътка въздух. Вдишваш и... душа... После тръгваш... Важното е да не спираш... И накрая пристигаш, където трябва - в блатото, в океана, сред звездите... (от теб зависи...) Това е един живот - от началото към (без)края... Не търсиш, не ти се пада, заслужаваш го с всичките си мисли, действия и постъпки... с всичкото си старание и постоянство... с реакциите си към обстоятелствата и хората... с това, което остава след теб... след края...

                  ...

                 Аз имам своето докосване, красиви мигове, пия любов и възкликвам:

                      Докато виждам път, аз няма да се спра,

                      и няма да се моля той да свърши, зная.

                      Защото щастието е по пътя да вървя -

                      да продължа след края...

 

 

 

                                                       ©  П.Петрова

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права и силна си в своите думите, Павли!
    Красив път!...
  • Вяра, това ми даде, Павли! Благодаря!!!
  • Светлина да озарява стъпките ти напред!
  • много ми хареса!
  • Поздравления за есето и от мен, Павли!
    С малко думи, много си казала!
  • Защото щастието е по пътя да вървя -

    да продължа след края...


    Винаги намираш много точни и верни думи да изразиш житейската си позиция. Възхищавам ти се затова!
  • Прекрасно есе!Кратко,но съдържателно.Много ми хареса!Поздравления и давай смело по пътя на живота!
Предложения
: ??:??