Път
(от живота към смъртта!?...)
Раждаш се. Първа глътка въздух. Вдишваш и... душа... После тръгваш... Важното е да не спираш... И накрая пристигаш, където трябва - в блатото, в океана, сред звездите... (от теб зависи...) Това е един живот - от началото към (без)края... Не търсиш, не ти се пада, заслужаваш го с всичките си мисли, действия и постъпки... с всичкото си старание и постоянство... с реакциите си към обстоятелствата и хората... с това, което остава след теб... след края...
...
Аз имам своето докосване, красиви мигове, пия любов и възкликвам:
Докато виждам път, аз няма да се спра,
и няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя -
да продължа след края...
© П.Петрова