Реални и призрачни хора *
Самият факт, че не искам да се обяснявам с някого, е достатъчно красноречив- приключила е връзката, няма я.
Ние враждуваме, спорим само, докато се чувстваме свързани по някакъв начин, докато има взаимодействие. В момента, в който осъзнаем непреодолимите прегради във възприятията ни за света, спира всякакъв контакт, няма обмен. Това е мигът, в който спираме да съществуваме един за друг, все едно никога не сме се срещали.
Четейки за значението на въз...приятието в света, в нашето съществуване, за неговото огромно значение, разбирам защо има ситуации, в които ми се струва сякаш съм направила пълно завъртане, за да стигна до точката отпреди запознанството с нещо или някого, сякаш всичко това е било един сън. Нямало е допир, нямало е общуване, само привидности.
Истинското общуване започва в момента на допир, на запознанството с реалността на другия, не с представите за него. Ако в реалността нямаме нищо общо, представите нямат значение. Идва денят, в който осъзнаваме, че изобщо не сме срещали този човек, не сме се докоснали до него, той е бил един призрак, който в среднощния сън се е мернал край съзнанието ни. Нищо повече от това.
Има реални неща в живота, има определящи неща. Има и междинни, спирки, в които просто изчакваме, докато се избистри намерението за нещото, с което ще продължим нататък. Има хора, които са реални в живота ни, има хора междинни, хора спирки, те са пътепоказатели, но нищо повече от това. Те не съществуват в реалността на живота ни. Те са призраци.
Страданията идват когато бъркаме едното с другото, когато бъркаме представа и реалност, опитвайки да разменим значенията им. Не става. Те не могат да бъдат заменени, защото съществото им се различава тотално. Призракът "живее" в света на сънищата, човекът от плът и кръв е наш другар в живота, той е съратник, сподвижник, него го има, докоснали сме се взаимно.
Имах наскоро възможността да сравня двете положения - хората с плът и хората -призраци. Призраците нищо не оставят след себе си, абсолютно нищо. Те са като бурята в небето. Когато отмине, се чудим дали изобщо я е имало, така ярко свети слънцето, толкова е чисто синьото на небето. Тези хора - призраците, нямат плът. Когато се разминем, когато вече не са в живота ни, ни се струва, че никога не са били. И това е вярно. Не са били.
* 1. Какво е реалност?! Онова, което виждаме. Но онова, което виждаме ние, не съвпада с онова, което виждат другите. Колкото по-малко съвпада този наш сън със сънищата на другите, толкова по-малко е "количеството" реалност в отношенията.
2. Съзнанието има свойството да "трие" собствените си представи, виждания за нещата. Затова "бъдещето" може да влияе на "миналото".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
Хубав ден!
