15.03.2019 г., 11:35 ч.

За скоростта на вървене 

124 1 3
1 мин за четене

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Lilia_Anna (Boyana)
    Желанията ни, които принасят в жертва другия човек, погазвайки и премазвайки го, никога не носят желаното щастие. Подобни желания предварително са обречени.
  • pavli (Павлина Петрова)
    Представям си, че най-после ме е споходило огромно щастие. Но съм стигнала до някаква граница. Чувствам, че съм се доближила до такова равнище, на което едвам се удържам. И тогава усещам, че това щастие започва да ме души. Защото искам все повече! И още, и още... Трябва да се упражнявам на търпение и да укротявам желанията... Но е толкова трудно, както съм се засилила по надолнището да намалявам скоростта... И се натъжавам... Малко... Но знам, че всяка болка е залог за бъдещо щастие... За да има равновесие... За да мога да благодаря на Бога, когато дойде вълшебен момент... И въпреки изпитанията и неудовлетворяването на желанията, да запазя любовта в душата си...
  • РозалиАнгелова (Розали Ангелова)
    Има такива хора- така целеустремни, че прегазват всичко пред себе си, за да постигнат своето!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.