Hironobu Kageyama - Загадката, наречена съдба
(Unmei to iu Na no Meiro)
Старият пясъчен часовник,
който харесвах като дете...
Картината с белите цветя,
която гледах всеки ден...
Така както бях ги положил в сърцето си,
с потока на времето ги забравих...
Щом пораснеш, със сигурност
ще станеш силен! - вярвах аз, но...
Студените извърнати лица,
тъжните очи,
не ме гледат вече така.
Разбрах, че всъщност с възрастта
човек става все по-слаб.
За да накара другите да се обърнат,
готов е да направи всичко,
понеже жадно копнее за своето място на света...
Винаги получавах всичко,
което исках.
Но до най-желаното
не се докоснах.
Затова ще го преследвам
до края на дните си,
каквато и болка да ме пронизва.
Човек сам по своя воля
избира своя път! - мислех аз, но...
Обърнатият гръб,
затворените устни,
не ми казват истината.
Колкото и срамно
да е твоето падение, не пречи.
Дори и да си мразен,
готов си да направиш всичко,
за да бъдеш от другите приеман,
понеже толкова е тъжно да си сам...
Преслушай: Hironobu Kageyama - Unmei to iu Na no Meiro
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Станков Всички права запазени
