Старият пясъчен часовник,
който харесвах като дете...
Картината с белите цветя,
която гледах всеки ден...

Така както бях ги положил в сърцето си,
с потока на времето ги забравих...

Щом пораснеш, със сигурност
ще станеш силен! - вярвах аз, но...

Студените извърнати лица,
тъжните очи,
не ме гледат вече така.

Разбрах, че всъщност с възрастта
човек става все по-слаб.

За да накара другите да се обърнат,
готов е да направи всичко,
понеже жадно копнее за своето място на света...

Винаги получавах всичко,
което исках.
Но до най-желаното
не се докоснах.

Затова ще го преследвам
до края на дните си,
каквато и болка да ме пронизва.

Човек сам по своя воля
избира своя път! - мислех аз, но...

Обърнатият  гръб,
затворените устни,
не ми казват истината.

Колкото и срамно
да е твоето падение, не пречи.

Дори и да си мразен,
готов си да направиш всичко,
за да бъдеш от другите приеман,
понеже толкова е тъжно да си сам...

Преслушай: Hironobu Kageyama - Unmei to iu Na no Meiro