В годината, в която те обичах,
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън,
а после по следите си се връщах.
Годината започна с топло лято,
което не успяваше да свърши.
Във времето светлееше пролука,
която ме отвеждаше към пристан.
Посоките се свеждаха до "тука",
земята беше кръгла и красива. ...