На рояла зелен посвири.
Замечтана ще слушам тревата
как расте с нотите ти в росата
и разсъмват прохладни зори.
Дълго соло в кресчендо свири, ...

Молитвена молба ... .
Знаем, безценен е животът -
приемам, с милостта на Бога,
чуждата болка, сякаш моя
и преглъщам трудно на обед ... ...

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.
Каквото дадох, знай, че от душа е, ...

На 6-ти август, на 60 годишна възраст, почина оригиналният български поет Кръстьо Раленков. С него ме запозна през далечната 1988г. нашата белетристка Емилия Дворянова, която тогава беше негова преподавателка във вечерна гимназия в София и подготвяше, в жилище съседно на моето, дисертацията си по фи ...

Перце от гълъб, цвъркот на врабче,
на изгрева усмивката сънлива,
сред слънчевите зайчета тече
рекичката и тайните си скрива.
Въртят водите рано паднал лист, ...

Ще си направя… снимка във анфас,
която с фотошоп ще обработя.
Ще се докарам - с тяло на Атлас
и много леко гледащ на живота.
Ще си покажа… всички чудеса ...

ГЪЛЪБЪТ НА ТАТКО НОЙ
Няма да ме има дълго време,
ще отсъствам повече от век,
ще съм котаракът, който дреме
и си мърка в пролетния пек, ...

В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...

Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски, ...

И всичко отново се срина
душата ми вече замина
уморена тя
от пътя който измина
Не може да те гони вечно ...

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...

Усмихваш ми се - малко цвете,
в средата сива на деня...
Пустинна жажда в мен просветва,
в душата ангел притъмня.
И стиховете ми записва ...

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...

Слиза по кестена вятър брадат.
Духна в листата и стана студено.
В сълзи разискрени – целият свят.
Трепка в тревата глухарче зелено.
Мигове литнали – времето в нас. ...

Постеля бяла, топлина, камина
и аромат на сутрешно кафе.
Навън се стеле белота на зима,
докосват се с блаженство две ръце.
Понася утрото любовна песен ...

Самотна в синята лагуна звездичка,
паднала от вечерта,
една едничка,
тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря. ...

На Макс,
да запази момчето в себе си!
Вълните, ах вълните..
Те на пясък са сити.
Понякога гневни, ...

В залата на тайния съвет, скрита дълбоко в сърцето на двореца Л`Ернатис, огън пламтеше в камината, но студът между двамата мъже беше осезаемо смразяващ. Хармониархът Орвион Лет` Саал, висок и внушителен в сиво кафявите си, преливащи в синьо, червено, смарагдовозелено и сребристо одежди на върховен б ...

Залутана сред цветовете:
една пчела събира сладост.
Омаяна от ароматен нектар,
тя е капка кехлибарена
в погледа на слънцето.

Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...

Музиката отшумява бавно,
танцът свършва театрално,
навън вали банално,
а в сърцето става кално!...
Спомени се гонят в полумрака, ...

СЪН В ЛЯТНА НОЩ
Сънувах, че е станало студено.
И свършило е всичко помежду ни.
Преде вълна́та въ́лна на вретено.
Мете мелтемът гърбавите дюни. ...

Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...

Облаче красиво, пълно с обич - живо.
Дай ни ти водичка, разхлади земичка.
Цвете да поникне слънчев лъч да стихне.
Влага да царува с дъжд да ни лекува,
твойта обич мила, даваща ни сила. ...

АНАЛИЗ НА СУШАТА
Време колко ли дал си ми, Боже –
да простя и на враг, и приятел?
Трудна мисия, чак невъзможна –
не разбрах тук защо си ме пратил. ...

Тя е светла - като зората,
Той тъмен - като нощта.
Като приказка позната,
се допълват в любовта.
Изгревът и носи радост, ...

Зная, като всеки възрастен на моите години, основното за характера ми - положителни и отрицателни черти, предимно ... Определям като негативна, не рядко затрудняваща ме - изключителната си чувствителност ... При моето вечно доброжелателно отношение към всички наоколо - даже с половин дума критика, п ...

Връщам се на Черното море,
за да се огледам в душата си —
катранена пустош,
отразена в искрящите му води.
Препускам през сенките ...

Ще има ли хармония в живота,
в него сал с цел се тя постига*!
Затуй ти не бъди като робота,
а на неправдата кажи:"Стига!"
Доброто с борба идва демек, ...

ГЛАВА ПЪРВА
Върволица от хора. Начумерени. Като плитки на козунаци върволиците се разтеглят, увиват се една в друга, после пак се прилепват. Рано е, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях? Не вярвам.
Особнякът зад ъгъла на олющена жилищна сграда с надпис „Образцов дом” прилича на луд. ...

Аз бягах в сънища и мрак
И бях една и съща нощ без ден
Без светлина, в здрач лепкав и студен
Тъй както няма във очите на човек
Блясък от любов непороден ...

Те, чуждите жени, са винаги красиви
с тела изящни, с усмивки закачливи.
За тях витрините навред са пригодени,
да бъдат отразявани от погледи таени.
Те обаяние и изкусителство разпръскват, ...

Дошъл съм гол, без нищо, без разум дори.
Днес имам дом, кола, пари, жена и деца!
Джакпота е в мен, а аз си мисля за ада!...

Ако сърцето ми, можеше да говори –
щеше да ви разказва само детски приказки
от сутрин до вечер. без да се съобразява
нито с телевизията и нито с радиото –
Защото, ако сърцето ми можеше да говори, ...

Понякога пропада пътят рязко
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...

ГОСПОД НА ХЪЛМА
Акацията – жива прежълтя.
Заупокойно вятърът засвири.
И младостта ми – с лятото, и тя! –
си тръгна по отсрещните баири. ...

С рокли за ревю пред Вятъра
дърветата – пройдохи – се размятаха