Суингър
Модерно стана някак напоследък да слагаме на някого кордон; Отбягвах с дни - жената на съседа, не пиех с нея денем Периньон. Страхувах се, че мога и към нея, случайно да покажа интерес. Усещах че безумно я копнея, от миналия век… та чак до днес.
Съседът ни не беше много свестен, но аз не мож ...

Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...

По примера на древния диктатор
направил своя кон сенатор,
и ние, тест, целият народ,
направихме и правим този ход...
Е, само че увеличили сме мащаба, ...

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!
Твоят светъл ден рожден
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря ...

Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...

Гледам те, Боже. Гледам иконите по олтара, на всичките си все красив и велик. Мърдам с устни, коленичил на студения камък. За да мислят братята, че уж ти се моля. Не се моля аз. Гледам. И мисля. Не ще да си такъв, какъвто са те изтипосали зографите. Нека лъжат децата, аз вече ти видях и доброто, и з ...

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...

Здравейте,
Пиша ви, защото ви уважавам донякъде. Анализирам литературния процес в Коняво и областта през последните сто години и мисля, че постигам успехи, особено в областта на архитектониката на съвършенството. И на липсата му.
Искрено съжалявам, че трябва да ви съобщя неприятна за вас новина. Про ...

А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...

Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...

Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...

И Н Т У И Ц И Я
Интуицията е сбор от логични доводи,
образувани на подсъзнателно ниво,
които провокират съзнанието,да води
Ума към всички натръпнали,нестандартни Защо. ...

Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...

Сняг се трупа на парцали,
паниката завладя ни
„Оранжев код“ ни обявиха
и ни изплашиха.
Забравихме отминалите зими снежни ...

Неповторим аз имам кют-
макар облечен и обут,
за чуждите блага копнея.
Обсебен съм от таз идея.
След три мандата депутат ...

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...

Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...

по̀
е лесно
да се отмъстѝ -
отколкото - да се простѝ

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...

Време е за Коледното ми писмо,
а адресът, смятам, че е ясен.
Пиша го в сърцето със добро
и желание за един свят прекрасен.
В него нека всички са засмени ...

Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...

Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото. ...

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...

Търся свободата сляпо
и успеха ненадминат,
но с тъга уста прехапал,
чувствам се загинал.
Боричкам се с цинизма - ...

Другата страна на любовта,
тя е тиха и неосветена.
Крие се във всякоя душа,
пази тайни съкровени.
Другата страна на любовта, ...

Х – ОБЛИКЪТ НА ХАОСА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
кръстосани
нещото и
нищото ...

След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...

За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...

На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...