1-ви Юни 2007

Жега. Бай Добри с песен на уста се прибираше от работа. Криейки се от следобедното слънце, той си мислеше как ще зарадва децата си послучай 1-ви юни. Беше им купил по един голям шоколад - толкова му стигаха възможностите. Спомени минаваха през главата му, когато си помислеше за празнуването на 1-ви юни, когато той беше малък...

Стресна го глутницата помияри, които редовно се навъртаха край блока му. С рутина и спокойствие бай Добри ги отблъсна с един клон и без да помрачи настроението си, влезе в асансьора. Видя написаното на едната стена на кабинката: "Мими е проститутка". "Бре - помисли си. - Коя ще да е тая Мими? Имаше тука в блока една Мими, ама тя да има най-много 14-15 години. Рано й е за такива дейности."

Влезе в апартамента си с очакване синът му и дъщеря му да му се хвърлят на врата с крясъци. Както по-рано. Ядец. Нищо. Тишина и мрак в коридора. Отиде към стаята на дъщеря си. Влезе и я видя пред огледалото да се гримира обилно.

• - Какво правиш, бе татко? - попита бай Добри.
• - Гримирам се! А ти защо не чукаш? - сопна му се дъщеря му.
• - Е, откога трябва да чукам в къщата си?
• - Откакто станах на 15! - беше отговорът. - А сега се махай оттука, че трябва да говоря с Марчето!

Бай Добри не чу как беше изгонен от стаята на дъщеря си. Вниманието му беше привлякъл начинът, по който дъщеря му щеше да излезе. 15-годишното момиче явно не можеше да понася лятната жега, тъй като облеклото му беше твърде оскъдно.

• - Какви са тия дрехи? Ти като проститутка ли ще ми излизаш? - кресна бащата.
• - Е, ти телевизия не гледаш ли? Всички се обличат така. Дават го и по "Огледала", и по "Елит"...

Тъкмо, когато се готвеше да започне поредната си тирада за модата и тиранията, която тя налага, се спря! Загледа се в последния клип на някаква фолк-фурия, който в момента вървеше по телевизия "Планета". Беше някаква едрогърда блондинка само по сутиен и изрязани прашки, която пееше "Любя та до припадък" или нещо от сорта. Гримът и беше доста стабилен за разлика от дрехите. Приличаше на бронзова статуя, само дето бронзът по статуите е много по-малко. Очевидно беше откъде дъщеря му беше заела начина на обличане, гримране и дори говорене. Бай Добри си спомни как с големи усилия си купи втори телевизор - за щерката. Как след това подкупи човека от кабелната телевизия, за да прекара кабела и в стаята на дъщеря си. "И за това ли беше цялата мъка? За да взема пример от магистралните феи по телевизията?!"

Без да каже нищо, бай Добри се измъкна от стаята. И се запъти към хола. Там го посрещна гледката на 10-годишния му син, който си правеше някакви отвари. Някаква кутия, на която пишеше "Креатин" стоеше полупразна.

• - Какво е това, бе Мишо? - запита с любопитство бай Добри.
• - Анаболи. - кратко и ясно отговори момчето.
• - Ана-кво?
• - А-н-а-б-о-л-и, бе, баща ми! Такова, дето, като го пия, и ще стана супер як! Силен като Джон Сина!
• - Кой е тоя Джон Сина?
• - О-о-х, баща ми! Ти телевизия гледаш ли? Джон Сина е шампионът на федерацията - и синът му бутна в ръцете едно списание. На снимката някакъв тип с огромни мускули и овчи поглед държеше шампионски пояс.
• - Е, Мишо - кротко започна баща му. - Защо не вземеш да тренираш нещо, вместо да ги взимаш тия... к'ви бяха там, анаболи.
• - Нямам време! Трябва да стана като него бързо. Той е най-добрият. Всяка вечер го гледам по телевизията как ги бие всичките един по един. И аз ще стана такъв. А, тате, викат те в училище утре.
• - Защо, бе, да няма родителска среща?
• - Не точно. Счупих на един крака. Играхме на кеч и си правехме хватки. Ама и той голям женчо. Направих му една хватка и той почна да реве. И за наказание го метнах на бюрото на госпожата. Смазах го просто. Също като Джон Сина.

Неспособен да говори, бай Добри излезе от хола. И от апартамента. На излизане в коридора на блока едва не се сблъска с някакъв странен субект. Оказа се момчето на съседите. Ама с някакви дрехи в стил "Някой да не ме е забелязал?" и особено позната прическа. Къса отстрани, дълга отпред и опашка отзад. Бай Добри с усмивка се сети, че така се носеха циганите в България в началото на прехода...

• - О-о-ох, по-леко, бе чичо Добри! - стресна го мутиращ момчешки глас. - Тъкм се връщам от кола-маска и ме боли кожата още.
• - Ники, мойто момче, на какво си се направил, бе, чичо?
• - Е как! Метросексуален ще ставам вече. Като Панайот.
• - Като кого? Някакъв певец ли е тоя? Футболист? Актьор?
• - Не бе! Тоя е от Биг Брадър. Ти гледаш ли въобще телевизия? - и Ники си замина.

Бай Добри остана загледан след него и си мислеше: "Трябва ли да гледам?" и излезе от блока. Върна се след малко, хапна надве-натри, пийна една ракия и си легна. Но не спа много.

На сутринта двама клошари намериха 2 неотворени шоколада в кофата за боклук на блок 34.

• - Е-е-е, виж, бе, наборе! Тия хора цял хубав шоколад изхвърлили. Че и два шоколада на всичкото отгоре. Не ги ли е срам?!
• - Ами да, вместо да ги дадат на децата си. Вчера беше 1-ви юни. Нали децата са бъдещето на тая държава...

Точно това си мислеше и бай Добри през нощта: "Егати бъдещето".