Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се стараеше повече от обикновено. Винаги готвеше най-вкусните ястия и десерти и посрещаше вечерта облечена в най-новата си рокля и чувствайки се най-красива.
Празниците на Анита винаги завършваха по един и същ начин. Тя оставаше в очакване сама пред празничната маса, с чаша вино в ръка, вперила невиждащ поглед в телевизора.
Тази вечер на вратата се позвъни. Анита не очакваше никого, но отваряйки се озова лице в лице със Стефан. Застанал до един голям куфар, той ѝ подаде усмихнат една червена роза и прошепна нежно: “Знам, че очакваше да се срещнем във виртуала, любов, но реших, че ще бъдем по-щастливи прегръщайки се в реалността. Обичам те, Ани!“