6.07.2025 г., 7:54  

 20.2 Светът Маяковски – „Природата е сфинкс“

261 0 0

Произведение от няколко части към първа част

13 мин за четене

  Прасето забоде копито в най-горния ред на страницата и зачете високо, като се запъваше почти на всяка дума.

 

  Първа гатанка на Свинска:

 

  Яйцето – елипса,

  жълтъкът – кръг

  в черупка. Бели се

  от слънчев лък.

                Що е то?

  Отговор: Маяковски, покрит с лед, обикаля по елипса около звездата на Барнард

 

  – Упс! – изврещя то. – Аз май ви прочетох и отговора! Сори, сори! Това не се зачита! Ще ви прочета друга.

  – Не, чакай! – извика Дун. – Аз знам отговора: Маяковски, покрит с лед, обикаля по елипса около звездата на Барнард. Отгатнах ли?

  – Не е честно! – ядоса се прасчо. – Аз ви го казах. Без да искам! Автоматично и атавистично. Не се брои! Ще ви кажа друга, вместо нея.

  – Брои се и още как! – обади се Джъд. – Имаше ли гатанка? Имаше. Отговорихме ли? Отговорихме! Сори, сори!

  – Е, добре де! – каза намръщено Свинскът. – Чета нататък!

 

  Втора гатанка на Свинска:

 

  Туй път е – чудо цяло,

  след край един и същи

  започваш отначало,

  назад без да се връщаш.

                        Що е то?

  От…

 

  Пазачът се запъна, усети се и запуши с копито устата си.

  – Тоя път няма да ви кажа отговора. Няма! Сами се сещайте!

  – Може ли първо да помислим и да го обсъдим?

  – Давайте! – прояви щедрост прасето. – И без туй имам да преписвам молба. Готова ли сте, мадам?

  Маша му подаде листа, изпъстрен с поправки с червено мастило.

  – Уха! – каза зарадвано Свинскът. – Не са много! Очаквах повече. Сега ще го препиша, а ти пак ще го провериш. Щото може пак да сгреша. След петия или шестия път ще съм тип-топ.

  Докато Свинскът пишеше, изплезил език, групичката оживено обсъждаше гатанката.

  – Да не е пак Маяковски? – предположи Дун. – Той се върти в кръг и така повтаря пътя си, без да се връща.

  – Не може да е това – каза Габриел. – Не трябва отговорът да е същият. Но мисля, че си на прав път. Това е нещо подобно – кръг, който се върти? Някой ходи в кръг? Кой ходи в кръг и повтаря непрекъснато пътя си, без да се връща?

  – Времето! – извика Златина. – Или по-скоро това, което го измерва – часовникът. Стрелките обикалят циферблата и стигнат ли до края, започват отначало, без да се връщат.

  – Това е отговорът – каза Габриел. – Браво, Златина!

  – Не беше трудно – каза скромно девойката. – Вие подготвихте почвата. Аз само направих извода. Беше очевидно. Още повече, чу тук на всяка крачка се сблъскваме с часовници. Буквално бъка от тях!

  – Още нищо не си видяла, маце! – измърмори тихо Свинскът, а после още по-усърдно продължи да пише.

  – Готови сме с отговора! – каза Габриел. – Смятаме, че това е часовникът със стрелките.

  – Апофис да те вземе! – изруга звучно Свинскът, защото беше катурнал мастилницата и в средата на молбата му сега се мъдреше огромно тъмносиньо петно. – Аз не на вас! Моля ви се, отговорът ви е правилен. Поздравления!

  Той запляска радостно с копита, а лицето му беше цялото изплескано с мастило.

  – Добре! Следващата гатанка!

 

  Трета гатанка на Свинска:

 

  Кое е нещото, сега кажи:

  на четири от сутринта пълзи,

  на два изправя се по пладне,

  върви на три по залез – да не падне.

 

  – Имате време до следващото разливане на мастило. Кодоша се бе!

  – Това ли е третата гатанка? – попита невярващо Дун. – Ама нея я знаят и в детската градина! Свил си я от земния Сфинкс.

  – Не съм я свил! – изфуча сърдито пазителят на вратата към Кукя. – Наследих я. От оня братчед. Какво да правя, като ме назначиха с връзки? Нямам талант за тая работа. Нито мога да измислям гатанки, нито да пиша поезия. Казах на Косила – никакви стихотворения, ама тя – не, ще се научиш. Ами научих се – в границите на собственото си бездарие.

  – И ти ли, Бруте! – възкликна съчувствено Дун. – И аз по едно време бях станал ковач. Трудоемка и неблагодарна работа. И изисква не само сила, която аз нямам, но и талант. Ех! – махна с ръка той и се ухили.

  – Не съм Брут! – обиди се още повече Свинскът. – Ако бях, тая врата щеше да се казва „Гатанките на Брута“. Ама не се казва така. Сега дори няма име. И аз още нямам име. Свинскът, прасето, Съществото, Пазителят не са имена. Кво като оная ги пише с главни букви? Ей ти го доказателството!

  – „Гатанкте на Брут“ – поправи го деликатно Вергилий. – Имената се членуват само в някои езици.

  – А ти откъде знаеш, че на моя не се членуват? Нали всеки тук говори на собствения си език?

  – А всички говорим на езика на Мирабела. На български не се членуват.

  – Да бе! Ами „Ането“ на Ангела Каралийчевия, а? Ами „Мимето“ на Асена Босева?

  – Чакай, чакай – Ането и Мимето са умалителни. Другото е погрешно използване на остарели падежи. Още малко и ще кажеш – на Ангела Меркел. Не може така.

  – Ама ние за какво въобще спорим? – обади се Сивин. – Няма ли да ни пуснете вече? Отговорихме и на трите ви гатанки.

  – На третата не сте – заинати се Свинскът като междувременно продължаваше да преписва. – Само бръщолевихте за някакви детски градини с Мимета и Анета. Хвърляте ми пясък със сняг в очите. Ама номерът няма да мине. Или казвате отговора, или „Сбогом, Кукя!“. Е?

  – Човекът! – извикаха всички в един глас и Свинскът си запуши ушите с ушите. Или по-скоро – запуши си ушните канали с дългите си клепнали уши.

 – По-тихо, по-тихо! – скара им се той. – И?

  – Какво „И?“? – попита Дун.

  – Две въпросителни с кавички между тях – това е нещо ново. Много добре! Вашият оригинален принос в областта на синтаксиса.

  – На пунктуацията – поправи го Габриел.

  – Както и да е! Казах ви, че съм бездарен. Но непременно ще използвам конструкцията ви. Момент, да си запиша на сигурно място. Виждате в чекмеджето ми какво Вавилонско стълпотворение е!

  Той бръкна в мастилницата и извади оттам една умряла мастилена земеровка. Захвърли я небрежно настрани, обърна мастилницата с дъното нагоре и разля последното останало мастило. После си свали кожуха и започна да ровичка под необичайно хилавата си подмишница

  – Мама Свинящна ми уши джоб на кожата – обясни той. – Под мишницата е, за да не се изсулят нещата от него, когато тренирам салтомортале, което никога не правя. Но тя е много притеснителна и все се застрахова. Земеровките живеят под пода, но понякога излизат и се пъхат в мастилницата ми, когато ожаднеят. Всичкото ми мастило изпиха. Мирабела трябваше да ги кръсти мастилопийки. И перата ми изгризаха гризоперки такива! А, ето!

  Той измъкна изпод мишницата си едно ново изгризано паче перо без перушина, а само с дръжка и една препълнена мастилница с форма на черно човече в златисти шалвари, натопи перото и написа на обширния си, жълт като папирус корем: „Какво „И?“?" Новата препълнена мастилница сияеше в локвата от мастило, а черното човече се усмихваше весело.

  – Малко бодеше на кавичките и на точката на въпросителния знак, но мисля, че стана добре – даже прибавих още кавички. Супер!

  – Тая мастилница ми изглежда позната. Изгризаното перо – също – усъмни се Дун. – Сетих се! Свил си ги от Пушкин! Той обича да си гризе перата. А мастилницата е шик – няма как да я сбъркам.

  – Виж, тук позна! Издебнах Пушкин един път, когато не гледаше, и я свих от секретера му. Не стига, че има писалище на френски, ами отгоре на всичко там държи и мастилница арапче! Ха! Обаче той заподозря нещо и повече не ме кани на вечеринките си с шаради. Нека! Само да ми дойде тук, ще му дръпна такава гатанка, че ще си изпоти бакенбардите. Стига да мога да я измисля!

  Свинскът се замисли дълбоко. Маша стана от стола си и каза нерешително:

  – Ами ние да тръгваме? Аз съм поправила всичко и преписах молбата ви на чисто. Вие само се подпишете отдолу. Ще я занеса в Канцеларията, веднага щом пристигнем в Седмовръх.

  – Ако пристигнете! – измърмори под дупката на носа си Свинскът и завъртя една свинска опашка в долния десен ъгъл на молбата.

  Тъкмо да излязат, чуха звънко изгрухтяване откъм масата.

  – А аз вече имам име – казвам се Фикс! Мирабела току-що ми го измисли – похвали се прасчо. – Това е старото име на брадчеда Сфинкса, ама няма нищо. Той като не го иска!

  – На братовчеда Сфинкс – поправи го Вергилий. – И тук не се членува, защото е собствено.

  – Знаех си, че е собствено, защото е с главна буква! – зарадва се Фикс. – А вие там, като отидете в Седмовръх, да пратите много поздрави на Неродения от мен. Знаем се ние от отдавна. Като кажете „От Фикс“ и веднага ще се сети. И да не забравите за реставрацията – само двайсет хиляди златни брика – нищо работа. И мастадата да ми стегнат малко – повече не искам!

  – Нищо работа! – измърмори Вергилий. – Виж го ти Фикса му с Фиск!

  – Момент! – засуети се прасето, взе горящата лампа от масата и угаси фитила.

  Тънка струйка дим се проточи към станалия невидим в настъпилия мрак таван. Габриел отвори широко вратата и ивица бледа дневна светлина се втурна в стаята и освети групичката, а мракът се отдръпна към ъглите.

  – Има бонус за първия отговорил – каза Фикс и бутна миниатюрната лампа в ръцете на Златина.

  Тя беше още топла и пушеше и девойката се видя в чудо къде да я дене. Свинскът измъкна отнякъде един омазнен парцал, зави лампата и я пъхна в раницата на гърба ѝ.

  – Но тя не беше първата! Аз бях! – възпротиви се Дун. – Лампата е за мен!

  – Не, не е! – каза Свинскът. – Ти само повтори отговора, който аз ти казах. Това не се брои!

Дун понечи пак да възрази, но Габриел му шътна и той млъкна.

  – Но защо ми е тази лампа? – попита притеснено Златина. – И без това раницата ми е претъпкана. Стана много тежка!

  – Има резба отдолу на столчето – каза Фикс. – Стара е и ценна. Истински антиквариат. Ако се почисти добре, е идеална. Обаче не работи.

  – Но тя току-що светеше! – извика Невянка. – Ти я изгаси!

  – Не! – каза Свинскът. – Не в тоя смисъл. Можете да я ползвате като осветително тяло, както и за декоративни цели. Можете и да я продадете на Пазара на вещиците в Зайча сянка, ще ѝ вземете доста добра цена. Но не ви съветвам да го правите. Защото това е лампата на Аладин, която изпълнява желания. Като жезъла на оня Чун Ван, само че наистина. Поне го е правила преди. Както вече казах, сега не работи. Но кой знае…

  – Онази лампа? – не повярва Дун. – От пещерата?

  – Тъкмо тя! – кимна Свинскът. – Затова я дадох на нея. На плагиатори лампи не се полагат.

 

  – Не мисля, че е толкова тъп, на колкото се прави! – каза Дун, след като мастадата беше останала далече зад тях.

  – Въобще не е! – съгласи се Вергилий. – Веднъж нещо беше станал накриво и такава гатанка ми скрои, че ми отели вола, дето го нямам. Тръсна ми един лист с нарисувани Стълби на Пенроуз и ми вика: „Казвай как става номерът!“. Гледам ги аз оттук, гледам ги оттам – не вдявам. „Назад!“, вика. „Ще се върнеш, като зацепиш отговора“. Три дни скитах из блатата на Гуролен, докато „зацепя“. Било „промяна в перспективата“. През това време аверите от вечеринката в Мрачната таверна в Некрополис изпили всичкия сок от свещеното дърво Зокум, изпели всичкото караоке в съпровод на адска тамбура и на мен ми остана само да вия като горска улулица, за да не се посрамя.

  – Според мен беланчетата архитекти са допринесли за неочакваното прозрение, което е получил в блатата, но да не му придиряме много – прошепна Дун на Джъд и се изкиска.

  Вергилий обаче го чу, нацупи се и мълча обидено, чак докато навлязоха в тунела, минаващ под Костницата и извеждащ на пътя за Некрополис. Сега от двете страни на пътя преминаваха с бясна скорост големи и малки пирамиди, могили, долмени и заснежени гробищни паркове – с безкрайни редици от надгробни паметници, каквито имаше из цялата територия на страната Кукя и където пълноправна господарка беше Смъртта.

(Следва)

 


  Критиците Тютюлка и Лъчезор

 

  – Абе, какво става там с тия главни букви? Ту собствени, ту несобствени, тоест чужди…

  – Каквото и с кавичките.

  – Тоест?

  – Тоест, нищо!

  – Е, то и нищото е нещо, когато не става. Щото „не ставам“ е глагол, а глаголът означава действие. А действието не е нищо, а е нещо, което, апропо, и трябваше да докажем.

  – Пробутваш ми ти тук пак някакви свински парадокси, ама нейсе!

  – Хи-хи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...