Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си уверена, че те са искрени към теб? Аз съм сигурен, че имаш не едно наум, а двеста...
Прекрасна си. Ще ти кажа. Нежна си. Интересна си. Твоят поглед е привлекателен, думите ти са различни. И никога празни. Имаш мисия в живота си. Непоколебима си за естеството й. Често си мислиш за тази ти задача. Смяташ, че си разчела картите, но понякога отправяш въпроси, като тези на простосмъртните. Търсиш отговорите, сякаш нямаш и частица информация за смисъла на събитията в живота си. Защо се наложи да се разделиш с илюзорната любов, която успя да излъже и теб? Защо, като плод на това, едни очи се взират в теб и ти напомнят за всичко? През цялото ти съществуване... Защо си мислиш, че няма да срещнеш Истинс ...