2 часа и 39 минути
Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си уверена, че те са искрени към теб? Аз съм сигурен, че имаш не едно наум, а двеста...
Прекрасна си. Ще ти кажа. Нежна си. Интересна си. Твоят поглед е привлекателен, думите ти са различни. И никога празни. Имаш мисия в живота си. Непоколебима си за естеството й. Често си мислиш за тази ти задача. Смяташ, че си разчела картите, но понякога отправяш въпроси, като тези на простосмъртните. Търсиш отговорите, сякаш нямаш и частица информация за смисъла на събитията в живота си. Защо се наложи да се разделиш с илюзорната любов, която успя да излъже и теб? Защо, като плод на това, едни очи се взират в теб и ти напомнят за всичко? През цялото ти съществуване... Защо си мислиш, че няма да срещнеш Истинската любов? Съвсем скоро и съвсем близо до сърцето ти...
Винаги се усмихвам, когато се сетя за теб. Ти си сбор от сериозност и комедия. Забавляваш ли се, го правиш с цяла душа. Искаш ли да споделиш нещо важно, даряваш еднозначност и спираш времето. Смея се, защото те виждам като дете. Ти си дете от големите. Невинно, носещо цветни подробности за света. И наивно, все още мечтаещо дори за малките облаги в своя ден.
Караш ме да ти кажа неща, които искаш да знаеш. Не знам повече от теб, но знам повече за теб. Защото очите ми те гледат с умиление, разглеждат те в дълбочина. Ти сама знаеш колко много издава начинът на пиене на кафе...
За днес не искам да ти задавам повече въпроси. Аз не търся в тях, а те провокирам. Както казах, не ми е нужна ситуация в думи, съвсем са ми достатъчни знаците и упътванията. Прекалено сме близо, а си мислех, че ни делят часове и часове...
© А.Д. All rights reserved.
