17.07.2025 г., 16:43

 26. Светът Маяковски – „Справедливост“

187 0 0

Произведение от няколко части към първа част

17 мин за четене

  Че Правдата е сляпа дама

  за чернокожите, ний все мълчим.

  Две зейнали, прогнили рани

  под лентата са бившите очи.

                            Лангстън Хюс

 

  https://otkrovenia.com/bg/prevodi/spravedlivost-langstyn-hyuz

 

  Джеймз Мърсър Лангстън Хюз (1902 – 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс. Роден е в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз. Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет. В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено блус и джаз. През 1925 г. поемата му „Морен блус“ печели наградата на „Възможност“. Драмата му „Мулатът“ става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г. През 30-те години на XX век Хюз публикува в „Новите маси“ – списание, свързано с комунистическата партия, и посещава СССР. През 60-те г. участва в борбата на негрите за граждански права, осъждайки и дистанцирайки се от проявите на черния расизъм и екстремизъм.

  Умира на 65 г. на 22.05.1967 г. в Ню Йорк, погребан в Харлем.

 

  – А Косила ни предложи да ни убие, за да напуснем Маяковски, но ние не се съгласихме – завърши разказа си Габриел. – Тогава тя каза, че вие ще ни пратите да намерим нещо и ние трябва да ѝ го занесем, ако искаме да си получим Златина.

  – Косила никога няма да ви върне приятелката – каза уверено царят-президент. – Сега тя поддържа живота на Маяковски и въпреки че Животът и Смъртта са в непрекъснато противоборство, Смъртта не може без Живота. Той е нейната суровина, нейното гориво, ако мога така да се изразя. Няма ли Живот, няма и Смърт, защото няма какво да умре. Докато Животът спокойно може и без Смърт – поне в Табха е било така – преди Прегрешението. Ева значи „живот“. Изборът на Адам и Ева-Мария е предизвикал появата на Смъртта – като Божие наказание за Прегрешението.

  – Но Златина не е вашият Живот, според Пушкин – възрази Габриел. – Вашият Живот беше Мария Василиевна. А тя е мъртва. Ако ние се лишим от Златина и напуснем Маяковски, ще умрем ли?

  – Доколкото знам, не. Вие имате феникс сред вас. Той е способен да породи дори нова Вселена – толкова е могъщ. Но щом като е останал на кораба, сигурно е имал основателна причина за това. Така ли е?

  Сега плаващият костюм гледаше настойчиво към Джиа, която неволно потръпна:

  – Не знам – каза тя. – Оставихме го там, за да пази останалите, които са доста повече от нас. Освен това сега той е само един възрастен учител по математика и физика – не мисля, че би могъл да се справи по-добре от Габриел и Сивин при това пътуване.

  – Всъщност има един начин, по който може да напуснеш Маяковски, без да се налага да умираш, преди да тръгнеш – каза Нероден Петко като помисли малко. – Но е доста несигурен.

  – В смисъл?

  – В смисъл, че никой досега не го е изпробвал, за да каже дали действа или не. Може въобще да не струва – да не води до никакъв положителен резултат. Или може резултатът да е смърт или нещо още по-лошо.

  – По-лошо от смърт? Че има ли такова нещо?

  – Има няколко неща, които са по-лоши от смъртта, но за това трябва да питате Косила – на мен не ми се ще дори да ги споменавам!

  – Говорехме за начина за измъкване от Маяковски… – подкани го Габриел.

  – Да, начинът… Както казах, никой още не го е изпробвал и той е по-скоро слух, отколкото реалност. Затова не знам дали си струва да ви давам напразни надежди. Да хвърлите от самото начало неимоверни усилия и да се подложите на множество опасности заради нещо, което впоследствие може да се окаже само кьорфишек.

  – Нищо, вие ни кажете какъв е тоя начин, пък ние ще преценим дали си струва или не да опитваме – успокои го Габриел – Поемаме отговорността и осигуряваме ресурсите за търсенето. От вас се иска само да ни кажете и ако трябва, да ни дадете разрешение да действаме. Косила каза, че това ще бъде необходимо.

  – Косила е предвидлива и любопитна и обича да се рови като Пушкин из разни архиви – каза недоволно Петко. – Добре, първо трябва да намерите Свещеното яйце с два жълтъка, което се пази от Конниците на Апокалипсиса на остров Пъкуюл. Това не е толкова лесно, колкото изглежда. Островът с Незамръзващото езеро по средата е забранен за масово посещение заради Пеещите лебеди, които живеят там. Аз ще ви дам разрешение, но това не е всичко. За разлика от там, тук Конниците са осем на брой и са малко необичайни. Освен това те не биха дали Яйцето на всеки. Трябва да намерите Конника, който го притежава, и да го убедите да ви го даде. Мисля, че младежът с белия перчем ще свърши работата.

  Той посочи Джъд.

  – Аз ли?– попита учуден Джъд. – Какво трябва да направя?

  – Нищо особено – отговори загадъчно Петко. – Вие вече сте направили това, което е необходимо. Сега само трябва да отидете там и да поискате яйцето. Но едва след като сте разпознали притежателя му.

  – Фасулска работа! – извика Дун. – И какво още трябва да сторим?

  – След като вземете яйцето с двата жълтъка, трябва да седнете… на Книга! – изстреля бързо Петко, сякаш се боеше в последния момент да не размисли.

  – Да седнем?

  – На Книга?

  Въпросите бяха зададени едновременно, а пътешествениците се бяха разделили на две неравни половини – по-малката част се интересуваше от „как“, а останалите от „къде“.

  – Именно – отговори цар-президентът на Маяковски и на двата въпроса с една дума.

  – Но защо? – сега въпросът беше един – зададе го Джъд, а всички погледнаха към Петко, очаквайки по-нататъшни разяснения.

  – Има указание – продължи височайшият им домакин. – Много древно. Или по-скоро слух за съществуване на указание, защото никой не знае къде е записано то и въобще записано ли е някъде и в каква форма. Говори се, че на Маяковски съществува втори Портал, освен Египетската розова врата, който води вън от Книгата, и че той самият представлява книга. Ако седнеш на него, го задействаш и той те пренася, където искаш. Дали това става автоматично или трябва да произнесеш някакви думи, не знам. Знам само, че като го намерите, трябва да носите със себе си и Яйцето, защото то е ключът. Има теории…

  – Но Книгата е Свят! – настоя упорито Невянка, сякаш не искаше иска да слуша повече.

  Беше била толкова път, беше преживяла ужасни неща, само за да чуе някакви мъгляви фантасмагории от най-отговорния човек на тази планета. Вече беше загубила търпение и всичките си учтиви маниери.

  – Как ще седнеш върху Свят? – настоя тя. – За да го направиш, трябва да се намираш извън него. По-точно, да си над него. Но нали това ни е целта – да излезем! Излиза, че за да излезем, трябва да излезем – получава се абсолютна безсмислица.

  – Нещо повече – притече се на помощ на Невянка Дун – Ние вече бяхме извън Маяковски. Видяхме го отдалече, а после летяхме в орбита над него. Ако там някъде можеше да се сяда, щяхме да разберем, нали? Но ние не видяхме нищо подобно – нито стол, нито табуретка, нито даже маса, витаещи из пространството – само една най-обикновена планета, покрита със сняг и заобиколена с мъглива атмосфера.

  – Има Книги, в които съществуват много Светове – възрази Сивин. – Като Книга Първа – там Световете бяха безбройно количество и дори всемогъщият Бай Дзъ не можеше да ги преброи.

  – Това няма никакво значение! На множество Светове можеш да седнеш с толкова успех, колкото и на един. Дори сигурно е по-трудно. От двата стола, че на земята, в случая – на Маяковски – разпени се Дун.

  – Книгите не са само Светове – сети се Джиа. – Във всички Светове има и книги, които разказват за Световете. Може би това е искало да ни каже онова указание – да седнем върху една определена книга – като тези в библиотеките или в книжарниците…

  – Но той каза „да седнете“ – възрази Невянка. – Значи ли това, че трябва да седнем всички заедно и едновременно върху Книгата, в какъвто и вид да е тя, или може и поотделно и последователно?

  Всички впериха поглед в Петко, а той замълча за известно време, размишлявайки усилено. После въздъхна и промълви:

  – Едновременно! Но и в това не съм сигурен.

  – Но книгите в библиотеката са малки – каза разочаровано Джъд – Няма да се поберем!

  – Казва ли указанието върху коя точно Книга трябва да седнем? – смени темата Габриел, защото разговорът явно беше стигнал до задънена улица.

  Всички пак с любопитство впериха погледи в Петко, който отново се замисли.

  – Книгата се нарича Избрано от – многоточие. Казвам ви го на глас, затова…

  – Не съм я чувал – каза разочаровано Габриел.

  – Момент! – прекъсна го Дун. – В какъв смисъл „многоточие“? Като думата многоточие или като три точки?

  – И каква е разликата? – попита Джъд – Едно и също е!

  – Не – извика разпалено Дун. – Многоточие като дума е едно, а като пунктуационен знак – съвсем друго.

  – Тук схвана същността – похвали го Петко. – Разбра и попита за най-важното. Отговорът е: като пунктуационен знак, означаваш недовършеност на мисълта. Заглавието „Избрано от…“ има продължение, но слухът не казва какво е. Може да е името на автора, може да е нещо съвсем друго.

  – И тъй – обобщи Габриел, – трябва да търсим книга, на която може да се седне, без да знаем нито къде е тя, нито как изглежда, нито какво е заглавието ѝ. Бива си я задачката!

  Останалите единодушно се съгласиха.

  – Бих ви посъветвал да започнете от библиотеките – в моя дворец има цели три. Но първо намерете Яйцето, а после ще видим!

  – След като вече сме тук, по-добре за почнем от библиотеката. Но вие не може да имате библиотека в двореца – възрази бързо Джъд, учудвайки се на смелостта си.

  Петко не каза нищо, дори окото му не мигна. Само стоеше облегнат на ледения си стол с безизразен блясък в черните слънчеви очила. Джъд продължи храбро:

  – Не може да имате дори една библиотека, та камо ли три! Невъзможно е!

  Всички плахо закимаха – невъзможно е, и поглеждаха с опасение към Петко – да не вземе да се разгневи и да заповяда на стражите си да ги върнат на Косила.

  – Така поне твърди Бърнард Шоу1 – отстъпи Джъд,

  Явно същата мисъл за Косила му беше минала през главата и сега съжаляваше за проявената храброст.

  – Е, какво казва Бърнард Шоу за моите библиотеки? – попита меко Петко и с лека, иронична усмивка.

  – Ами… той… – затрудни се Джъд и заприлича ужасно на Вергилий У. – Казва, че… в България, която е… родина на нашата Авторка, няма библиотеки, освен на едно забутано място. Но това място не може да е къща. Защото самата библиотека е къща!

  – Нищо такова не е казвал Шоу! – възрази Дун.

  Петко изчакваше с нетърпеливо любопитство.

  – Преводачът е виновен! – изстреля Дун. – Бърнард Шоу говори за кабинет – стая с книги в някои къщи, а не за обществена библиотека. На английски думата е една, но не и на български. Обществени библиотеки в България по това време е имало, но кабинетите не са били често явление. Само Авторите и някои по-богати и напредничави българи…

  – И те стигат! – разгорещи се Джъд. – Прави са да се обиждат българите и да протестират. А за къпането и другите работи? И за тях ли има една дума, а? Това е гавра! Стопроцентова.

  – Нямам представа за какво говорите – каза Петко. – Това какво общо има с въпроса?

  – Нищо! – отвърна Сивин. – Съвсем нищичко! Ние просто така си бъбрим. За нас това е болна тема. И ни настъпиха по мазола…

  Петко неспокойно се размърда, а по лицето му пробяга недоволство.

  – Аз не съм ви настъпвал. Дори не бях чувал, че имате проблем с Шоу. Не знам как е в България, но по отношение на Двореца, грешите – той се състои от няколко десетки сгради и три от тях са библиотеки – Националната, Градската и Ентомологическата. Говоря за Летния дворец. Тук също има библиотека, но тя е по-скоро атракция. Книгите в нея са от лед. А аз обичам мравки! Затова поисках да ми направят специална библиотека в Летния дворец, в която, когато не съм зает с държавни дела, си седя на бюрото, пия си кафето с лед необезпокояван и разглеждам с часове албуми с насекоми от всички Светове. Не виждам в това нищо лошо! – каза предизвикателно той.

  – Не, не, няма нищо лошо! – извикаха в хор пътешествениците и закимаха.

  – Добре тогава – каза спокойно цар-президентът и се надигна тежко от стола. – А сега, последвайте ме, моля! Ще ви заведа в Ледената библиотека. Там има каталог с всички книги от трите библиотеки на Летния дворец, както и каталози от малките библиотеки в другите квартали на града. Ако някой и след това се усъмни, че в Седмовръх може да има библиотека, ще го пратя при Косила – нейните методи на убеждаване са малко драстични, но действат безотказно.

  Никой не възрази на това предложение и всички вкупом забързаха след него.

  Останаха един час в библиотеката и прегледаха каталозите, но не намериха нищо. Имаше много „Избрани“, но нито намек за Портал или нещо подобно. Ледените книги бяха съвсем обикновени късове лед и на тях не можеше да седне дори един човек, защото веднага започваха да се топят, та камо ли всички вкупом. Отчаяни, пътешествениците започнаха да съжаляват, че не се намират в България от Книгата на Бърнард Шоу, където обществени библиотеки въобще не се споменаваха, а кабинет-библиотека имаше само в една единствена къща.

  – Бърнардовите отпаднали библиотеки, които не са Барнардиански, са се пренесли на Маяковски – констатира унило Джъд. – И ние сега трябва да ги преровим до една. Може книгата да е останала извън каталозите.

  – Няма да стане! – възрази Дун. – Не е ефективно. Ще загубим половин живот в търсене. Трябва да сменим метода.

  – И какво предлагаш?

  – На първо време – да помислим. Имаме от една страна книга и от друга – място за сядане. Кое е това нещо, което ги съвместява?

  Всички се умълчаха.

  – Добре – каза накрая Дун. – Сменяме пак подхода. Книги изредихме достатъчно. Изредихме и няколко предмета за сядане – стол, табуретка, маса (с известно приближение). Друго?

  – Кресло, диван, трон – каза Сивин.

  – Хамак – допълни Невянка.

  – На хамака се лежи.

  – Може и да се седи. Сядаш настрани, краката ти висят отвън и се люлееш. Приятно е!

  – То и на легло може да седиш. И на дувар може, и на дърво. На бряг, на скала, на ръб, в ъгъл, на земята… Кръгът ще се разшири безкрай.

  – Не, не е това – каза замислено Дун. – Върти ми се нещо в главата, но все ми бяга.

  – И на въртележка може да се седи. И на пейка… – продължаваше да изрежда Сивин. – В парка на Пушкин…

  – На кон, на магаре, на муле… – предложи Невянка.

  – Не, не е това! – спря ги Дун. – Чакай, в парка на Пушкин ли каза?

– Е?

  – В парка на Пушкин! Това е!

  – Кое? Намери книгата ли? – попита Джъд.

  – Намерих я! И ти я намери, но още не го знаеш. Да тръгваме да търсим яйцето! Считайте, че книгата вече ни е в кърпа вързана.

  Когато се сбогуваха с Нероден Петко, Габриел му стисна ръкавицата и каза:

  – Нашите съболезнования за Маша. Съжаляваме за загубата ви!

  – Благодаря! – отвърна царят-президент. – Аз загубих една прекрасна придворна дама, но това не може да се сравни със загубата на Александър Сергеевич, който остана без любимата си съпруга. Мен Животът ме устройва, в каквато и форма да съществува.

  – В каквато и да е форма?

  – Точно така. Не е толкова лесно да бъде унищожен животът на Маяковски. Все отнякъде ще си пробие път. Боя се обаче, че за Пушкин загубата е невъзвратима. Колкото до Косила – тя ще си получи наказанието, което заслужава, и то много скоро! Не ме слушайте, че ви плаших с нея! Чувал съм, че тя разправя насам-натам че съм само фигурант. Затова реших да си затвърдя авторитета пред вас – профилактично.

  – Значи ли това, че не трябва да ѝ даваме Яйцето?

  – Не, трябва да се върнете отново в Некрополис и да освободите приятелката си – каза цар-президентът, поглеждайки към Вергилий. – А тя няма да я пусне без Яйцето.

  – Но как тогава ще си заминем от Маяковски?

  – Неведоми са пътищата Господни! Едно само ще ви кажа: правете, каквото трябва, пък да става, каквото ще. Тази максима ме е спасявала много пъти. Следвайте я и няма да сгрешите!

 

(Следва)

 


 

1. Визира се пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, чието поставяне през ноември 2024 г. на сцената на Народния театър в София предизвика редица протести.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...