Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в главата му сега. Тя бе главна героиня, ала той нямаше късмета да бъде главният герой. И това разбиваше съзнанието му като див порой... Хвърли догарящия фас на асфала и така го затри с крак, сякаш се опитваше да го закопае в него- ей така от инат и безсилие. Но определено бе готов да предприеме нещо. Трудно душичката му можеше да се стърпи бездействаща още дълго време.
Когато вече светлината на лампата му се стори твърде ярка, рязко изви гръб и притегли сянката си в посока на парка. Но този път не остана незабелязан. На отсрещната улица, зад ъгъла на кметството, някой го наблюдаваше. Примигване скрито зад качулка, след това и погледът се скри из под нея. И тръгна след него...
- Дани се почувс ...