* * *
Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби.
По безтротоарни пътеки пуска високоскоростни тела и
блъска ги в минаващите, докато забравят, че имат на раменете си глави.
Ражда се усмивката на лудостта и убиваме, вместо да закусим.
Изпитваме лесносмилаема удовлетвореност, когато от болката на някого вкусим.
- чуждата болка е най-изискано блюдо.
И една гатанка?!
По тъмна улица се разхождат две приятелки, едната е брутално убита от удар с бутилка. Другата, хванала ръката ù, рони едри сълзи. Ненадейно се появява мъж, сякаш от нищото, тя се влюбва в него на мига. Непознатият погалва ръката ù и изчезва...
На следващата нощ момичето сънува, че води на същата улица друга нейна приятелка. Води я с едничката мисъл също да я убият?!
Защо?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
Нещата , които пишеш са наистина нестандартни и адски интригуващи
