Късно през нощта е. Стоя пред белия лист (пардон - пред белия монитор), държа в ръцете си химикалката (клавиатурата), този съвременен вариант на перото, гледам съвсем умно, мисля усилено и… нищо. Абсолютно нищо. А така ми се иска да напиша нещо! Поне някакво малко разказче… (А какво друго - роман ли?!? - бел. на другото ми Аз). Но нищо не става. Нищо не се ражда изпод писателските ми пръсти. А аз наистина се мисля за писател. Е, засега не професионален, но знае ли човек… Бедата е, че от няколко месеца (Кога станаха толкова?! - бел. на другото ми Аз) не съм писал нищо. А какъв писател съм, като не съм написал нищо?! Онзи чукча не можел да чете, но поне бил писател, а аз нито време за писане имам, нито за четене… (А ти можеш ли да четеш? - бел. на другото ми Аз (Млък! - бел. авт.))

Е-ех, живот нелек!.. Чак страх да те хване.

         (В този момент завесата се вдига и на сцената се появява...)

Позволете ми да ви представя моят главен герой! (За него би трябвало да е радост и гордост да го представи. – бел. на другото ми Аз) Той е неособено висок и леко пълен...

-Здравейте! Аз съм Главният герой. Аз съм висок, атлетичен, рус и със сини очи! Знам, че ще ме харесате ( особено нежната половина от читателите), но дори и да не ме харесате, пак трябва да се занимавате с мен и моите приключения.

Но какво става?!? (Според мен въпросът е не какво става, а какво все още не е легнало – излишен и съвсем не на място коментар на другото ми Аз)

-И така-а... Аз съм Главният герой и смятам за уместно оттук-нататък аз да поема нещата в свои ръце. Струва ми се, че тук има някои пълни некадърници, които са неспособни и едно съвсем малко разказче да напишат, пък какво ли остава за... Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала и тя крак... Но както и да е! Аз съм вече тук и вие, драги читатели, можете напълно да ми се доверите.

Ей, млъкни бе! Какво правиш бе, келеш!?! (Келеш?!?!? – бел. на другото ми Аз)

-Ха! Какъв език! Какво ще кажете за това, читатели мои?! (А вие сте най-готините читатели, които съм имал!) Та това “писателче” има такъв стил на изразяване, такъв "интелект", че е под моето достойнство въобще да се занимавам с него! Та аз съм Главен герой!

Що не си траеш бе, нещастник! Какво като си главен герой? Нали аз съм те създал? Аз съм твой баща и твоя майка!

-О-о-о! Може и наистина да си моя майка, но бащата май ще да е някой друг! Хи-хи-хи! А ако разчитах на теб да се появя, май още щях да си бродя немил-недраг из Небитието. Аз съм единственият интелектуалец тук и като такъв мое е задължението да водя действието. А ти, бедни мой “авторе”, върви да спиш!

Кратка фас-пауза.

Главният герой: -Така-а-а... Докъде бях стигнал... А, да! Трябва да облагородя доколкото въобще е възможно това жалко подобие на литературно произведение и да се опитам да направя от него прилично разказче. С една дума – от нищо да направя нещо! Но стига съм философствал напразно, а да се заемам с работата. Вече съм измислил и кое ще е първото нещо, което ще направя. Това тук горе-долу трябва да е средата на разказа. Е, аз смятам тук да поставя края:

Край!

Оригинално, нали – краят на произведението да се намира в средата му? Готин съм, а!

Не – въобще не си готин! Ти излезе едно много гадно и тъпо копеле! И ще ти кажа още нещо - **********************************************************************! (Съжалявам, но тук трябваше да наложа цензура! И се надявам да му простите – тази нощ той не е на себе си и не знае какви ги пише и какви ги върши! – бел. на другото ми Аз) Ти ли ще ме учиш кой какъв е и как се пише литературно произведение?! Та ти се роди едва преди няколко секунди?! Къде се е чуло и видяло литературен Герой, пък бил той и главен, да учи Автора си?! Та ти обърна всичко с краката нагоре! Докъде ще докараш този свят, а?!? Не, съвсем не ми се нравиш и смятам да приключа с теб:

         Главният герой получи инфаркт и едновременно с това бе застрелян, обесен и още няколко други такива... (Ето – пак стигнахме до насилие! Не може без насилие и това си е! – бел. на другото ми Аз)

Е, олекна ми. Чувствам се много по-добре, макар че останах без главен герой. Но по-добре да приключа така – без герои, отколкото да продължавам по предишният абсурден начин. А и много мразя думата ми да не се чува и да не се зачита. И затова смятам да си направя и аз една шега (а и за да докажа, че и аз съм оригинален). Можете ли да се сетите каква ще е тя? Не?! Добре. Реших сега, когато идва свършекът на това произведение, на мястото на неговия край да поставя началото! Това е.

Н А Ч А Л О

Copyright Adrian Bantchev 2001-2010