* * *
Когато веднъж ме попитаха какъв човек искам до себе си, в съзнанието ми веднага изплуваха думи като мил, нежен, добър, честен, с чувство за хумор, грижовен и много други подобни прекрасни определения. Но после се замислих, за един свой малко дълъг, но все пак любим цитат, който гласеше:
„Съществува легенда, според която огледалата отразяват душата на човека, който се взира в тях. По тази причина примитивните хора се плашат от огледалата; боят се, че душите им ще бъдат уловени и откраднати. След това, той бавно се пресегна към огледалото и го нагласи така, че тя да може да надникне в него. В посребеното стъкло тя видя очите му, мрачни и безкрайно тъжни.
Не й оставаше нищо друго, освен да го прегърне и тя го стори. Прошепна му, че го обича, защото това беше единствената утеха, която можеше да му дари.
Той я прегърна и зарови лице в косите й.
- Ти си моето огледало – прошепна й .
- Аз съм твоето огледало? – попита го тя, загледана в него.
- Защото ти открадна душата ми – обясни й той.
Мисля, че тогава осъзнах какъв човек искам до себе си. Не искам съвършената форма на „перфекния”, сътворена от съзнанието ми. Искам онзи, който ще бъде моето огледало ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Ангелова Всички права запазени
