14.08.2019 г., 15:48 ч.

А тя обича поезията 

484 10 65
2 мин за четене

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Дани :0))
  • Данида (Даниела)
    Думата "грозно" съска не в разказа, а под него!
    Продължавай да се усмихваш, Георги!
    Има много хора, които те разбраха...
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Безжичен.
  • Bezzhichen (Безжичен)
    И това нещо претендира да е разказ. Текст - да, но разказ - едва ли. Много, много е далеч от разказ.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Ирен, даже закъсня, което ме учудва 😜
    Да, това е опит да бъда смачкан, защото не се страхувам да говоря, и сега личности, на които аз съм неудобен, се мъчат да ме смажат!
    Благодаря, Дани, радвам се да те видя тук и теб.
    Мариела, радвам се много и на теб и съм благодарен, че си тук.
    Вал, спирам комуникирането с теб. Нека всеки сам за себе си реши, кой прав, кой крив.
    ПП
    Оттук нататък на всеки коментар ще отговарям с:
    Благодаря и името!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Не се хлъзгай, моля те. Защото аз съм виждала как умира дете. Ако беше попогледнал в мойте писания - имам го - 60 дена в реанимация. И съм посветила според мен много силни стихотворения. Но не съм се заигравала по този начин. Това е грозно. Моли се никога да не ти се случи. Не, племенник ми беше. Всъщност и двамата ми племенника починаха - Пламито на 6 година, Сашко на 20. Родени бяха с ДЦП.
    Така че, Георги, твоят подход е безотговорен. Директно ти го казвам. И знаеш ли, че точно този подход се използва от онзи човек, дето уж те бил нападнал в стиховебг и прочеее... мда. Грозно го направи, Георги, грозно.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Аз не знам какво се очаква от критиците на творбата?
    Ясно е, че не всеки може да харесва всеки. Логично е, правилно е.
    Да подложим автора на "другарски съд" ли, що ли? Или се очаква да я свали, за да не накърнява естетическите представи на някой за правилното писане?
  • mislitel (Георги Каменов)
    Вал, кога съм искрен, е ясно. И в момента е така :0))
    Ничка, благодаря ти отново.
    Това тук обаче не е атака срещу творбата, а срещу автора! Затова и участниците я тълкуват, както дявола, библията :=))
    Усмивки на всички 😊🌹😊
  • Данида (Даниела)
    Радвам се да те намеря с усмивка сред провокации, учители и читатели, които са вникнали (както се е изказал един авторитетен според мен творец, по-долу) в човешкия призив.
    Така приемам и аз разказа ти - като апел да запазим Поезията чиста!
    Но, признавам си - много е трудно(лично за мен) да се абстрахирам от връзката на творба с автора й.
    Не преставай да се усмихваш и да бъдеш себе си - ти си прекрасен човек и колоритен драскач, да не кажа поет, че не ми се спори за безсмислени неща
  • iren5 (Ирен)
    "Маца", "чисти", "действай по заданието" ? А лелееее... това ли е "любовта" за която пишело в разказа?
    ...А потребителите от сайта дори и не подозираха, че от тях зависи нейната съдба...
    Съдбата на поезията и изобщо на изкуството. Изкуството също може да се претопи с халтура. Затваряне на очите, с цел да "бъдем винаги любезни" според мен пък водят до това. Ама дали имам право на мнение, ако е различно от това на автора тук? От 7-8 години съм в сайта и моите пък наблюдения, са че много качествени автори престанаха да публикуват, по причина, че всяка една критика са приема на нож, а самите те като злодеи.

    "Това си е открит кръстоносен поход срещу мен! " - е да... разсмях се. Не се бях замисляла, ама може би има кръстоносен поход и срещу мен? Или изобщо против тези, които мислят различно от теб. Хм... ще помисля по въпроса.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Ники, прекалено много обяснения за разказ, който не е разказ. Още не съм получила отговор - кога Георги е искрен - като скача срещу коментарите на кило, или когато е решил, че има атака срещу него?
  • mislitel (Георги Каменов)
    Вал, и на малките деца вече е ясно, че ставащото отдавна не е само обикновена критика. Време е да свалим маски и да открием картите, мисля!
    Това си е открит кръстоносен поход срещу мен!
    Което, естествено, ще кажеш, че не е, и ще ме разсмееш (о, и не само мен).
  • Niki_art (Николай Василев)
    Това е просто разказ, метафорично създаден!
    Има емоция, има размисъл!
    Разбира се, че дете, което е болно, няма как поезия, проза да го излекува, но тук има символика!
    И трябват очи, за да се разгадае!
    Момиченцето е само един образ, който олицетворява невинността, детето е образ на невинност!
    А болестта са структурите, които я заличават!
    Надеждата крепи човек до последно!
    Разбира се хиперболата тук е силно преувеличена, относно заболяването, но съдържанието е плод на субективността на автора, в неговите наблюдения!
    Не споря с никого, всеки има мнение, което е неговата позиция и гледна точка!
    И точно то определя, разбирам, усещам-или не разбирам, не е моето!
    Разказ не се пише по учебник, както е поезията, така е и разказа-той е спонтанен, идва мигновено, внезапно!
    Разбира се трябва да има структура, съдържание и аргументиран финал!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Георги, определените лица може да имат мнение, различно от твоето, нали? И сега какво - да не го споделят? Да пляскаме с ръце и да се прегръщаме? И нали точно срещу това е материалът ти за коментарите? Кога си истински, Георги, м?
  • mislitel (Георги Каменов)
    Ани, още веднъж те моля, махни онова нещо от коментарите ми.
    Марко, благодаря ти. Явно обаче за определени лица тук, разказът ми е нещо, като африканската чума.
    Ани, действай по заданието, аз няма да го трия, а мога, но който маца, той и да си почисти.
  • marco777 (Марко)
    Не разбирате ли, че няма никакво момиченце.
    Момиченцето - това е косвено отражение на " любовта и уважението между творците в сайта".
    Сайта е за " лично" творчество. Не всички можем да бъде талантливи, но всички искаме да кажем нещо и да ни чуе някой. Имаме идеи, които не винаги са правилно разбрани.
    Цялата история е създадена за отношенията между нас. Не може да се нахвърляме върху някой, ако не разбираме какво иска да ни каже. Не всички имаме таланта да се изразяваме правилно, но това не значи , че трябва да мълчим.
    ...А поетите от сайта дори и не подозираха, че от тях зависи нейната съдба...
    Съдбата на "любовта и уважението между нас". Не я погубвайте, моля Ви. Пазете я !
    Тя е крехка, като детето от разказа. Няколко " зли" коментара, могат да убият желанието на твореца да създава. От десет години съм тук и познавам много, които напуснаха сайта точно заради това.
    Нека се обичаме и уважаваме! Нека бъдем приятели!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Допитах се до съвета. Не разрешава!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Ани, това, тук, дето си го сложила, искам да ми го махнеш от коментарите! Как, въобще не ме интересува!
    Действай по заданието!
    Успех!
  • Anita765 (Ани Монева)
    https://bgstoryteller.co/2017/02/14/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7/
  • mislitel (Георги Каменов)
    Ани, ми нема да се спра, но ти ме усмихна.
    Атаката срещу мен е отлично координирана и с добра тактическа подготовка. Но аз съм силен воин и дуспехите ми, макар и леко очукани, могат да понесат още много удари.
    Радвам ви се - така показвате много, за който може (и иска) да види!...
    А (неудобните) истини ще продължавам да посочвам с пръст!
    Ани, продължавай! Това само ме прави по-силен!!!
    Усмивки :"
  • Anita765 (Ани Монева)
    Когато се пише разказ, в него трябва да има максимална доза реализъм.
    Едно болно дете няма да влезе в такъв сайт, родителите му няма да го позволят. Ничия съдба не може да зависи от някакъв си сайт, особено що се отнася до здраве, при това детско здраве. Там пак имат думата родителите. Решенията са техни. А обичта, болният получава от най-близките си. Те са хората, които ще му подадат чаша вода, когато не може да си напълни сам, ще му поговорят, ще се погрижат за болката му, а не от някой, който стои зад монитора.
    Толкова недостойно използване на такъв образ, за да хейтърстваш, е просто безобразие.
    Вземи се спри!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Отказвам се!
    Ева, много си права - този разказ е едно голямо нищо, което трябва да бъде линчувано, разпънато на кръст и изгорено, заедно със своя жалък автор, който така грозно манипулира бедните читатели.
    Мариана, така е.
    Обаче вече няма да правя и опит да защитя тази си творба тук!
    Само ме боли, че това, което се случва в момента, наистина се случва...
    Добре, Вал, щом така го тълкуваш, евала, но въобще не си права!
    И в случая мога така да те опровергая със случай от реала, че срам ще те хване!
    Истински, реален!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Не ми тълкувай думите, моля. Дотук не съм ти давала определение.
    Сега по разказа. Представи си, че го чете случаен човек. Човек, който не е вям какво го е провокирало. Първата реакция ще е недоумение. Виждал ли си дете, болно от рак, Георги? Едва ли му е до сайтове с лично творчество. До поезия още по-малко. И вярвай ми - никаква обич към каквото и да било изкуство не би могла да го подобри. Трябва да си истинен, ако искаш нещата ти да достигат до хората. Тук има заигравка с образ, който да предизвика умиление. И не е особено коректно.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Има една руска поговорка, която по-зрелите от нас знаят:
    " На вкус и на цвет таварища нет", която иде да ни каже, че личните предпочитания и вкусове са си лични. Та кое е стойностно и кое не - кой го определя?
    Освен времето.
    И със сигурност не са коментарите и коментиращите в един любителски сайт.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Йоана, много хубав коментар. Трогна ме тук!
    Вал, приемам, че за теб аз съм посредствен автор с голямо его. Добре, няма да споря.
    Но ще помоля нещо чисто човешки.
    Моля всички ви, ако ще творбата ми да е безкрайно посредствена, не превръщайте коментарите и във военна зона.
    Това е всичко.
    Благодаря ви.
  • EvaRang (Eva Rang)
    Много се чудех дали да коментирам, но за мен е грях да пишеш за болно дете, когато говорим просто за един сайт. Наистина се спекулира в случая. Лирическата можеше да е самотна, депресирана, отхвърлена, знам ли....Мислиш ли, че един умиращ човек изобщо ще се вълнува от това? Помисли, че разказът може да бъде четен от наистина болни хора. Не е редно..... Да не дава Господ!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Лимеруна, учтивостта "за всеки случай" ражда посредственост, ако не си разбрала. И когато едно момиченце влезе в сайт за лично творчество и с почуда зачете захаросани коментари под посредствени неща и липса на коментари под наистина качествени неща, според мен ще бъде много по-разочарована.
  • limeruna (Йоана)
    Ако си представим, че едно момиченце влезе в сайт за лично творчество, за да търси нещо, което да го спаси от такава страшна новина, за каквато се говори в този разказ, едва ли би търсило шедьоври. То би търсило нещо, което да го докосне или вдъхнови, някой, който има сходна душевност с неговата. Една творба дори да не е съвършена по много важни и не толкова критерии, би могла да го вдъхнови. Критиката не бива да цели да промени автора или начина му на писане, нито да бъде груба, натяквана, вместо аргументирана, хвърляна върху него като някаква отличителна боя, която да го раздели от другите творци, независимо колко много се различава от тях или не като талант, способности. Хубаво е критиката да бъде учтива и ненатрапена, защото така или иначе никога не може да бъде съвсем обективна - нещо, което някой определя като лошо, може някой ден да вдъхнови някой друг човек за велики дела. Можем ли да знаем. Хубаво е да бъдем учтиви, просто за всеки случай. Този текст дава много важна истина.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Аз пък обожавам да пускам и от най-слабите си творби. Което ми напомня, че скоро в този сайт не съм го правил, а това не ми харесва. Ще го коригирам!
    Валя, нека не задълбаваме повече. Изказаното от теб е супер правилно, но аз просто имам различно мислене. И ако ставам за смях, това си е на моята гърбина, и осъзнат избор. Ще си пускам, каквото ми е на сърцето, както и ти го правиш.
    Разбирам, какво искаш да ми кажеш, но избирам да си вървя по моята пътечка.
    Благодаря ти отново от сърце и душа.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Не става дума да се срамуваш, а да показваш най-доброто от себе си. Защо ако някой намира, че може да стане по-добре, това веднага се третира като злонамереност? Ами прекрасно - премълчаваме си кусурите и? Какво се случва? Няма по-страшно нещо от самодоволството. И тъй като съм 10 годни тук, ще ти кажа - те минават много бързо.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Аз не се срамувам от лицето си, отразено в публикациите ми, Вал. И дори се гордея, че съм без маски там.
    Благодаря ти отново и се радвам, че споделяш мнението си в един толкова полезен за мен диалог тук.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Георги, а всички, които публикуват, помнете едно нещо - това е вашето лице, вие с него излизате на открито. И както когато си купувате обикновена маса, искате да купите нещо изпипано, добро, което да радва окото ви, така и вашата публика очаква от вас същото.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Ничка, много хубаво си го казал.
    Но и над думите на Валентина има смисъл да се замисля и да си извадя поуки. И сам се усещам, че понякога прекалявам, особено в някой диалог в коментарите и прекалено се натрапвам. Спокойно мога да си кажа мнението и максимум след третият коментар да спра.
    И ако правилно съм разтълкувал включването ти, Валентина, бих казал, че си права в случая леко да ме смъмриш, а аз ще гледам да бъда по събран в подобни ситуации!
    Благодаря сърдечно и на двамата ви!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Личното творчество, Ники, не е лошо нещо, но аз не говоря за него. Моля, четете внимателно. Едно е да се води дневник, друго е да го извадиш на показ - нормално е да има хора, за които той да не представлява интерес и постоянното му тикане под носа да дразни.
    В тази връзка никой няма представа какво се случва оттатък - при другия. В най-общ план.
  • Niki_art (Николай Василев)
    Собствени мисли и лично творчество е едно и също!
    Защото мислите обличат, това което твориш, създаваш, моделираш, претворяваш!
    Авторът ги пречупва и прожектира, през своята призма!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря ти, Валентина, много дълъг и обстоен коментар. Харесах различната ти гледна точка!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    И така.. явното твоето момиченце не беше чело нищо, освен сайта за поезия - нито Вазов, нито Славейков, да не говорим за словесните престрелки между титаните в нашата литература.
    Според мен, Жорка, ПОСРЕДСТВЕНОСТТА е убила момиченцето. Войнстващата посредственост, която се бори на всяка цена да оцелее - с набор от коментарни подавания, с мълчание, с което гони, с натъртването на своето си съществуване.
    Така е било винаги, Мислителю, ти, точно ти, дето се мислиш за капацитет - няма по-убийствено нещо от ПОСРЕДСТВЕНОСТТА - иди на лекар, на кой лекар ще идеш - на НАЙ-ДОБРИЯ.
    В един боксов мач кой побеждава - ами не ПОСРЕДСТВЕНИЯТ, нали.

    П.П. Аз оценка не съм ти слагала. Ти използваш това пространство за личен дневник. Не може да се оценяват собствени мисли. Виж, когато стигнеш до творчество, тогава може.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря за коментара, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    И така убитата поезия не успя да спаси момичето, което вярваше в нея...
    Тъжно!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Е, за утре няма да е, че вече съм избрал друго нещо, но до няколко дни, ще пусна нещо и по свинска тематика.
    Обещано, квик 😊🐷😊
  • marco777 (Марко)
    Нека!
    Очакваме го !
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, Ангелче, за чудесният коментар.
    ПП
    Марко, Пепи, с тези коментари ме стимулирате да пусна нещо и на прасешка тема :"
    Грух 😊🐽😊
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    За пореден път ти се възхищавам! Знаеш какво искаш да кажеш и знаеш как да го кажеш!
    Поздрав Георги, един апел за човещина и добро! Дано повечко хора да прочетат!
  • palenka (Пепи)
    marco777 (Марко) - тези са болни от луда крава 😅!
    Добре, че болестите не са по дърветата все пак, за да не пресъхват кладенчетата!
  • marco777 (Марко)
    Хармонията отново е възстановена. Виждате, не е трудно. Засмейте се !
    Благодаря за прекрасния, поучителен разказ на Пепи ...но простете за невежеството ми.
    Не се разбра от разказа. Болни ли са били от свинска чума дивите прасета?
    Питам само за обща информация, не че ми е важно.
    Пепи, не се смей. Само питам.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Хубави, лоши, никога не трия коментари, Синьо цвете!
    Съжалявам, в случая не мога да ти помогна.
    Но в случая... Май ще направя изключение... Все пак е по твоя молба, а това вече е специален случай...
    Дано е лесно. Сега ще видя дали ще успея.
    ПП
    Готово.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Много силен коментар, Пипи!
    Благодаря ти с 🌹🌹🌹
  • Пипи. (Мария Ив)
    Никога не допускай отровни хора да влияят на вътрешната ти хармония... Не всички хора са добри,но това трябва да изяжда тях,а не теб! Това че някой не вижда красотата,която виждаш ти, прави него слепец,а теб необикновен... Не ми харесва гледната ти точка! Разбирам я,но не я харесвам
  • mislitel (Георги Каменов)
    Точно така смятам и аз! Нека!
    Благодаря ти, Мария, за този повече от прекрасен коментар!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Поезията винаги е била фонтан на чиста обич! Нека го запазим като песен и като чистота! От нас зависи!
    Благодаря за красивия човешки призив,
    лирично момче!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Та да си довърша историята, Синьо цвете.
    Бях отвратен от ставащото и не можех да си представя, как се стигна дотук... Виждала си подобни неща, няма какво да влизам в подробности, но за мен това бе първи сблъсък с подобно явление.
    И тогава изведнъж си зададох въпроса, как ли би изглеждало всичко това през невинните детски очи... Другото... Другото е самия разказ...
    Дано си ме разбрала, Мая, но ако нещо е неясно, питай тук, а също и на лични, не се притеснявай.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Пепи, поклон от мен за тази притча!!!
  • palenka (Пепи)
    Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
    Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
    Обаче дошли няколко диви прасета - пили вода, търкаляли се в кладенеца, окаляли и тревата наоколо, и изворчето потекло с мръсни сълзи...
    - Хей, бук, махни си сянката от мен, искам да пресъхна! Не искам да поя прасетата, и да тека мръсно и кално! А хората, а другите животни?
    - не Плачи, изворче, погледни се долу в дерето, как отново си чисто, още по-голямо и силно, палва ручей, който ще намериш морето като голяма река!
    Не се тревожи - мръсната вода, като мине осемдесет камъка, се пречиства. Прасета винаги ще има, а ти отново си чисто и ще утоляваш жадните и никой не може да те спре! Природата си знае работата!
  • mislitel (Георги Каменов)
    ПП
    Синьо цвете, сега си прочетох коментара и е непълен. Така и не обясних защо е дете. Извинявай. На плаж съм и съм разсеян.
    Обещавам да ти отговоря защо точно на дете се спрях, когато се прибера!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Синьо цвете, обичам такива въпроси - в един друг сайт за поезия се появи личността, позната тук като Канибал, а аз бях новичък още... И там мислех, че съм в Рая - открих хора, като мен, на етап в който няколко години се мъчех да спра да пиша, а когато го правех, унищожавах всичко. Но това е друга история.
    Та тогава видях змията в Рая, и това ми разби сърцето. Буквално!!!
    Та тогава написах този разказ.
    Благодаря от сърце и душа за този въпрос!
    Мариана, и аз искам това, въпреки, че за мен лично историята е силна, но може би талант не ми достига да я развия, както ми се иска...
    Благодаря ви, момичета!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Чудесна история. Идеята в нея наистина ни насочва, че тъмните чувства не водят към нищо хубаво, а само вредят. Много ми се иска това послание да достигне до повече сърца.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Много висока оценка е твоята, Марко, и да, това е посланието!
    Адаш, радвам се да те видя и теб тук.
    Тео, наистина в тях ни е надеждата.
    Ани, уважавам и твоето мнение, всеки има право на собствена гледна точка!
    Младене, и твоята оценка е много висока.
    Пепи, има нещо такова...
    Ничка, отнесе ме буквално тук!
    Благодаря сърдечно, приятели!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Чудесен разказ Гош!
    Знам защо го публикува!
    Факт е, че всеки тръгва позитивно, към вълшебството наречено поезия , към всички образи, които запойва!
    И когато се случи колапс, надеждата му умира!
    Защото момиченцето е образ на надеждата, нагласата, вярата-в хората, в поезията!
    А действителността е друга, тя е само его и амбиция, преходна бримка, състояние на свръх Аза, на мога и знам, на велик съм и по, и най!
    А поезията е само и единствено, образ на вълшебство, разговор с душевната ни нагласа, нашето състояние във вселената и думи от устата на сърцето!
    Затова и момиченцето го няма, то усеща негативното, усеща изродената аура и емоция!
    И предпочита да го няма, да изчезне, за да не вижда, за да не чете!
    Болестта е олицетворение, на негативното, на антипасторалното, на душевните демони, борещи се за глъч и омраза!
  • palenka (Пепи)
    За едни рай за лунатици, за други рай за луДатици...
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, приятели, за всеки коментар до един тук! Сега обикалям и нямам време, но по-късно ще отговоря на всеки коментар персонално.
  • vega666 (Младен Мисана)
    Страхотен разказ. И много поучителен! Благодаря ти, че го написа и публикува, Мислителю!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Грозно е да използваш образ на обречено дете, за да прокарваш уж различната си гледна точка. Подтекста ти е друг!
    Това пък е моята различна точка на прочит. И имам право на нея.
  • ТеоБо (Теодор Бронев)
    Душевната красота и любовта ще спасят света. Желая ви щастие!
  • генек (Георги Коновски)
    Поезията и любовта...
    Сила...
  • marco777 (Марко)
    Прекрасна творба ! Ще добре ако всички я прочетат и осъзнаят.
    Ако някой ни каже точния ден в който ще умрем, тогава ще осъзнаем , че нямаме време за омраза. Любовта и приятелството е спасението . Произведението ти дава ясно послание:
    " Хора, не си губете времето. Обичайте се ! "
    Поздравявам те за творбата !

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.