* * *

Войната На Седемте Нации

ФЕНИКС

Не е това, за което си мислите, това няма да е типичната война, където безмозъчните хора с мечове в ръка се бият за нещо абсолютно безсмислено. Това е война за живота за този извратен свят на ужасите.

Има нещо неустоимо в цялата тази кръв, индианците  са вярвали, че злите духове се крият в нея и затова веднъж в месеца се самонаранявали за да ги освободят. Има нещо в цялата тази кръв. Аз... аз се давя в нея. Ние живеем в празен свят, в които не е важно какъв си, а хората се мерят по празнота. Казват ми, че съм непукист , а аз им отговарям, че не е така, просто свикнах с всичкта таза болка. Но защо, по дяволите трябва да свиквам. Аз вече не чувствам нищо. Ние живеем в мръсен свят. Един мръсен безпомощен свят. Ако имах сила щях да се боря, но защо него направих отказах се, предадох се. Не знам писнало ли ми беше или просто не одържах фронта, беше прекалено отдавна и вече не помня. Хората ги е страх от чудовища, но мен не ме е страх, аз погледнах дявола в очите, видях го и нищо не направих, свикнах да го гледам и до днес това правя, а всеки път когато го погледна той става все по- голям. Преди бях ужасена,след това тъжна ,но вече не изпитвам страх,тъга или каквото ли да било.Аз просто не чувсвам. Дяволът ме притежава победи ме,този страх надделя обзе ме и ме изпели. Аз загубих първата битка явно страхът беше по- силен ,но войната още не е свършила  аз ще се надигна от пепелта.