15.11.2012 г., 13:38

***

1.2K 0 0
1 мин за четене

                                                                       ***

Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като  че ли болка ги бе затиснала отвътре, за да ги промени  така бързо  и да придобият малка  искра ярост.

- Познаваш ли я?
- Познавах я... - започна той. Някога тя беше моето момиче – въздъхна дълбоко,     последва дълга, сякаш безконечно дълга пауза. – Някога усмивката ù беше истинска, някога знаеше как да обича или поне така мисля. Сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност. Просто времето спираше, за да ни се порадва. Поглеждаше в очите ми, усмихваше се и не казваше нито дума...
Беше толкова невинна и добра, „малка  и невинна", виж я сега...
Минава през всички и през всичко, преструва се, че е щастлива. А може би е?
Може би без мен е такава, но аз още я познавам  и виждам безразличието в очите ù. А може би така гледат само мен... Забравила е какво е любов, а може би я е забравила само за мен. Да, само мен е  забравила.
 
Бяха само минути, но спомените започнаха да извират един след друг, без да спират, без да попитат дали няма да наранят пак. Той наведе леко глава и каза:
- Е, това е минало, или поне за нея е, аз не искам да забравям нищо. Кажи ти как си? – и отново се усмихна така, както го правеше, когато бе истински щастлив, така, както  когато времето спираше заради тях...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истински човек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...