Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърши тук. Започна от една бавно догаряща цигара, чаша бяло вино и въпроса „Защо?’. Защо аз, Господи? Защо точно аз? Отново ме караш да страдам, но този път не мога! В съзнанието ми изникват образи, спомени и силуети. Силуети на хора, които обичам. Душата ми умира, гасне както тази цигара. Всички тези спомени изпиват душата ми и тя дори не може да стане. Скована от страх. Внезапно изникват въпроси в съзнанието ми, но тези въпроси отново ще останат без отговори. А сега накъде? Къде отивам? Накъде съм тръгнала? Или отново чакам на гарата, наречена Живот? Не знам! Мога да си налея още една чаша вино или едно малко уиски, а защо не и голямо. Може би отново ще изпия бутилката до дъно и ще потърся още ...