Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потрепваха леко и сякаш се извиваха при идващия бриз, нахлуващ като неканен гост от отворената дървена порта. Задаваше се буря - облаците бяха променили белия си цвят към тъмносив и се извисяваха заплашително над църквата. Клоните на дърветата се полюшваха, а вече оранжевеещите им листа се спускаха леко и грациозно към земята и покриваха малката пътечка. Саша отвори очите си и избърса сълзите си. Тя се прекръсти, сведе леко глава и стана от коленете си. Огледа се и осъзна, че няма никой около нея. Тя приглади робата си и се изправи. Лекият бриз се бе превърнал в безпощаден вятър, който накара Саша да изтръпне. Младото ù лице бе обвито в черен план, който покриваше дългите ù коси. Само на седемнад ...