Афродита
Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците затанцуваха радостни по съвършеното й тяло.
Нима имаше на света по-ослепителна красавица от нея?! Щеше ли да се роди друга? Малцина я бяха виждали. Единици притежаваха тялото й. А колко бяха покорили душата й?
Тя трепна. Не искаше да си спомня за Анхис и детето им. Бяха отминали безброй векове. Не искаше да се влюбва. Никога повече! Само ще лудува и флиртува. А беше и омъжена...
После го видя. Стоеше на брега и гледаше към нея. Най-обикновен смъртен. Млад, с кестеняви коси, лешникови очи, по къса тениска и панталони. Толкова естествен и забавен в своето учудване и възхищение. Неволно й напомни на Анхис.
Леко трепна. Знаеше, че е ослепителна, неустоима и Единствена!
- Дали ще падне пред мен на колене? – помисли си лукаво.
Времената се бяха променили. Малцина я почитаха. Нейното съществуване беше отричано, но въпреки това вечно. Кой не познаваше любовта? Кой не беше робувал на похотта и сладострастието?!
Капчиците вода смутено се стичаха по изящните й извивки. Чувстваха се безсилни да прикрият божествената голота. Дори я подчертаха! Слънцето се отрази в тях и кожата й заблестя като бял сатен. Дълги, буйни коси на вълни се разстилаха по гърдите и бедрата й.
Видя страхопочитанието му. Усмихна се победоносно.
Той наистина падна на колене. Не смееше да сведе очи. За него всичко беше опияняващо и нереално като мираж.
Тя го доближи с грацията на нимфа. Взря се в очите му. Видя огън и страст. Беше неин. Можеше да се позабавлява. Отново се сети за Анхис, за любовта им...
- Какво ми е? Аз съм богиня. Аз определям правилата. – прошепна смутена.
После въздъхна. Изведнъж я налегна тъга. Почувства се изморена. Искаше да се прибере в двореца.
- Върни се при групата си, младежо. Почитай Олимп- домът на боговете. Ще бродиш из красивите ни земи, а мен забрави! Аз съм само сън! –отблъсна го тя, а после подсвирна на вълците.
Придружена от странната си свита изчезна безшумно в гората.
Младият мъж се изправи смутен. Имаше главоболие, чувстваше се леко замаян. Тръгна залитайки.
- Ехооо, тук ли си? Къде се губиш? Притеснихме се за теб, момче. Хайде, нали ще покоряваме Олимп. Ако искаш ще те оставим тук, за да те отвлекат дриадите. – пошегува се ръководителят на групата им.
Туристическият поход тепърва предстоеше. Планината ги очакваше.
Изминаха години, но богинята не го забрави. Младият мъж понякога имаше видения – божествена красавица излизаща от студени, изворни води. Винаги когато срещнеше очите й, знаeше че го предупреждава за нова, разтърсваща любов.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Доообрее утре 5 куплета ! Благодаря ти за съвета! Усмииих!
-
Как умело отклоняваш темата от себе си. Бива те. 😄😉
-
Аз си мислех , че е "Муз" ..а ти "Муза" ..Катеринке ще те гази "СЕМ" ! Намиг и усмих!
-
Чакам да ми дойде Музата.🤔 Нещо е в почивка.
Ти пиши и по-дългичко, а не едно куплетче. Така затрудняваш критиката. 😄 -
И на нея и намериха противоотровата (третия пол) Ще се скрие на Олимп в депресивен шок! "Майтап бе Уйли" ! Катя не се мотай пиши ! Кратикува ми се......и толкоз! Усмииих!
-
Тц, Тц.. никога не подценявай Афродита, защото ще ти се разсърди и ще ти отмъсти.😄😄 Убиването е лесно, а отмъщението е по- сладко. 🙂
Усмивка и от мен. 😄 -
Ти си била предателката аа:
Еви, Афродити и Фортуни " те копнеят
докрай да управляват и владеят
мъжете си, любовната им страст
да задържат до гроба в своя власт.
Ей за това ламтите всички вий.
Сега, ако желаеш, ме убий!“ Усмих Катерино моме...Катерино! -
Непременно.
-
Миме, и аз се изненадах, защото някои му се присмиват и казват, че е писател на момичета т.нар. "кифли". А той е превеждан и продаван в повече от 100 държави. Всичко е въпрос на вкус. Когато сме най-зле като него да сме.
Ако наминеш към Бургас ще те чакам на автогарата, за да те зарадвам с моето световно неизвестно автографче.
Здравей, Хари! Благодаря ти за комплимента. И на теб пожелавам да я срещнеш! -
И аз не съм я написал, но я усещам, чувствам, че е там! ... Поздравления, Катя! От първия ден почувствах твоя талант в прозата!
-
Кате, след като прочетох коментара ти, си казах: "Как може да не съм чела нищо от толкова известен автор?" И започнах да чета "Алхимикът". Стигнах до "Заспа с мисълта,че трябва да започне да чете по-дебели книги: щеше да ги чете повече време и щяха да бъдат по-удобни възглавници за през нощта." и спрях. Давай автографа!☺
-
Стойчо, пожелавам ти в скоро време да я напишеш! Хубаво е човек да има мечти, а още по-хубаво е те да се сбъдват.
Миме, благодаря ти! И аз не съм го чела, а пише, че има над 50 милиона продадени копия. Ако бях като него с удоволствие щях да ти дам автограф. Шегувам се. -
Хубаво. Поздравления. Паулу Коелю ряпа да яде. Не съм чела нищо от него, но стилът ти страшно ми прилича на неговия.☺Шегувам се. Прочетох с интерес.
-
Мила, Катя!
Все още не съм написал лириката, която бих желал...😍 -
Здравейте, Краси, Стойчо и Пепи! Благодаря ви за положителните оценки.
Краси, красивите жени са опасни, а за богините да не говорим. Едно "Здрасти" с тях си е напълно достатъчно.
Стойчо, аз точно това се опитах да покажа, а е трудно да опишеш нещо толкова божествено, пленително и неповторимо. Радвам се, че си разбрал посланието ми. Направо ти пожелавам да я срещнеш и да напишеш най-красивия си стих!
Благодаря ти, Пепи! Афродита би засенчила всяка излъскана миска. -
Красив съвременен прочит. Поздравления!
-
Понякога срещите са неочаквани, но и желани.
Тук намерих един култ към красотата пред която всеки мъж може да стои като в хипнотичен сън...Афродита е любовта, афродизиак, който владее тялото човешко,един блян,владетел на душата.
В името на красотата са написани хиляди томове, в името на любовта художници и композитори, изпаднали в творчески делириум, са създали гениални произведения на изкуството...
Ще спра до тук, защото усетих как изпадам в творческа зависимост пред чара на живота и любовта!😍 -
Романтично и приятно! Очаквах някаква по-сериозна завръзка като за лятна история, иначе си има развръзка
-
Разбира се, че съм сигурна. Сто пъти по-добре от Арес или Хадес. Да не говорим за Зевс с неговата ревнива съпруга Хера. Там нещата са още по-опасни. Аполон ще ми свири, рецитира стихове, ще ми е Муза. Какво повече й трябва на една жена?!
И не ми се смей. -
Сигурна ли си?
Аполон
🤭 -
Много ви благодаря, че се отбихте при мен!
Марианка, аз бих се жертвала да се срещна например...с бог Аполон.
Радвам се, че ти е харесало разказчето ми, Лидия.
Жени, сега оставих драконите и започнах богините. Благодаря ти. -
гласувах, Повелителко на дракони! успех, Кати!
-
В дълбините на човешката психика. Романтичен разказ. Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
