Разбира се, че се сещам за баба Троцка – беше най-дебелият и проклет бабишкел в цялото село. По цял ден се препичаше на слънце на една паянтова пейчица пред още по-паянтовата си къща и попържаше като хамалин. Ако става дума за демокрация, баба Троцка беше открила нейните принципи много преди 1989-а – тя мразеше целия свят без изключение. Псуваше царя, защото редовно съсипвал с данъци мандрата на баща ú, после псуваше партизаните, задето всяка неделя слизали от гората да ядат на аванта кашкавал от мандрата на баща ú, и най-накрая завършваше с комунистите, които национализирали проклетата мандра, та до ден-днешен да не види истински кашкавал. Заради дебелите си крака, които приличаха на дънери и сякаш, също като дънери, бяха пуснали тлъсти корени под цялата пейчица, баба Троцка почти не ставаше от нея. Съседите се редуваха да ú купуват хляб и мляко, тя друго не ядеше, а два пъти на ден сама се изправяше и с мъка извървяваше няколкото крачки до входната врата на къщата си. Нито юлските го ...