Ах, тези зелени очи
Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ новите ми форми, за които се бях потила три месеца във фитнеса.
Забелязах едни поразителни зелени очи, които си взираха в мен.
- Хубава двойка сме! И по стил и по възраст - каза ти.
Направо ахнах. Каква дързост само, но не можех да отделя поглед от тези зелени очи. Мина зад мен. Беше висок. Не смеех да се обърна. Погледите ни се бяха кръстосали вече. Ушите ми бучаха, зениците ми се разшириха.
Ти спусна бавно ръка по голия ми гръб. Тялото ми веднага реагира, въпреки съпротивата на здравия ми разум.
Хвана ме за ръка и ме поведе към пробната. Такава възбуда ме тресеше, че не можех реално да мисля. А ти владееше цялата ситуация.
- Да не повредим роклята - ми каза и със един замах я свлече. Обърна ме към огледалото гола и беззащитна. Загорелите ти ръце ме галеха нежно.
- Не се страхувай! Не бих те наранил! Няма да направя нищо, което не желаеш! - прошепна ти и аз ти повярвах. Исках го не по-малко от теб. Знаех, че правя нещо нередно, а това още повече нагнетяваше еротизъм. Притворих от удоволствие очи. Бях пластелин в ръцете ти. Вибрирахме на една и съща чистота и това ни докара бърз оргазъм. Не искахме да се отделим един от друг.
Стресна ни почукване на врата. Много шумни сме били. С усмивка бързичко се облякохме. А отвън цяла тълпа слушатели, само аплодисменти липсваха, нищо следващия път ще има. Леко припряно се запътих към изхода. А ти ме дръпна рязко в обятията си.
- Ако ти е харесало това приключение, точно след месец на същото място в същия час- и изчезна. Даже името си не каза. Няма да казвам как мина този месец. Бавно, с много мислене и колебание.
Дойде заветният ден. Аз съм пак пред мъжката пробна, крачеща нервно. Такава глупачка съм, как можах да ти се вържа. Последно да се погледна в огледалото и се махам от тук. И тогава видях тези зелени очи, който ме гледаха с усмивка. Не се обърнах. Ти се приближи бавно, отметна косата ми и прошепна в ухото ми:
- Избирай: пробната или стъкления асансьор на мола!
Познайте какво избрах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Сулакова Всички права запазени
