Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет
Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би видял Мечо, който ще го посрещне с лай на вратата. Татко със сигурност ще го погали, защото беше голям кучкар. Ще го погали по главата и ще му каже: "Гоше, Гоше, какво прави момчето?!" Той на всяко непознато куче казваше "Гоше!" И странно, но всяко куче се умиляваше, като чуеше да го наричат с това име. Но може би не името, а интонацията ги затрогваше - по кучешки инстинктивно всички усещаха, че този човек ги обича, дори без да ги познава. Затова всяко куче с радост приемаше да го наричат "Гоше" и идваше да се погали...
... После татко би видял "Астрата", която заема мястото на "Фиестата" под навеса на двора. Ще я хареса, защото "Астрата" има стойка - "гледа" с тевтонски намръщени фарове, окачена на гуми 15 цола, едра и яка като мечка гризли. Не дава да я пипнеш! Татко ще възкликне, както винаги възкликваше, виждайки мощна кола - "Биковита е!" С този израз той на своя си измислен език изказваше възхищението си пред научно-техническия прогрес...
... А след това ще отвори вратата на къщата. Ще влезе деликатно тихо, както винаги влизаше. И тогава ще спре на място и ще се заслуша в гласовете, които ще чуе. В гласа на Невичка, която той не доживя да види. Ще чуе как тя звънко се смее и цвили от радост, докато се гони със Сашко. Тогава ще разбере, че чудото се е случило - най-накрая в неговия дом се е появило на бял свят момиче. Момиче! Сигурно няма да посмее да мръдне, за да не наруши крехката мимолетност на този миг. Ще слуша и ще се усмихва през сълзи. И ще си даде сметка, че си е заслужавало да се върне от толкова далече - чак от Смъртта, само за да чуе този смях. Ще си даде сметка и защо Смъртта понякога е пътуване с двупосочен билет. Защото няма разстояние, няма толкова далечно и толкова невъзможно място, от което да не можеш да се завърнеш, за да видиш дори за миг, за един-единствен миг своите любими хора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
