Ако ти стиска

 Гледам онази емоционална слуз „Търси се“ по бТВ с двете водещи, час по час бърша някоя издайническа сълза и си викам, че това предаване трябва да се казва „Некролог“- само там хората са толкова съвършени и обичани. След две напълно мокри носни кърпи решавам да предложа анти-концепция, няма начин телевизиите да не я лапнат като топъл хляб от селска фурна.

 Моето проекто анти-предаване ще носи работното заглавие „Ако ти стиска“, с резервен вариант „Дай една цигара, ща ева у звездата!“. Концепцията е проста: предаването ще е като шкурка за всяко изпъкнало достойнство, като Ваниш за всяка случайно петно самоуважение, като зелева чорба за всеки милиграм опияняващо самочувствие. Още с влизането на госта, който е да е той, едната водеща сбърчва нос и подмята нещо от сорта: „Кога ще се научат, че чорапите се сменят всеки ден!“ Другата се подхилква неангажиращо и подхваща встъпителен монолог за ползата от личната хигиена, както и за проваленото естетическо удоволствие да види срещу себе си човек с лъснати обувки. Преди гостът да престане да се блещи, бива атакуван с първия видеоматериал: домоуправителят на входа, в който живее, изказва ласкави думи за него, но го моли да си плати последните девет сметки, защото е срамота звезда от неговия калибър да е циция, пък баба Вера от втория етаж, с пенсия от 232 лв. да е изрядна. А, и ако може да си бърше калта от обувките на решетката пред входа, защото вече четвърта чистачка напуска. Отправя и предизвикателство: гостът и водещите да разиграят малка сценка – те уж са съседки от входа, а той минава край тях и ги поздравява. Получава се неловко, защото звездата все се обърква и вместо „Здрасти!“ им казва „Сега не ми е до автографи!“

 По-нататък водещите разпитват госта си за детството му, кой пръв го е излъгал, че е звезда –майка му или баща му, плаща ли издръжка на двете си деца от три различни жени, които вкупом е изоставил, за да си гледа кефа, както и не се ли е замислял да си викне акордьор за гласните струни. В този момент гостът понечва да си тръгне, но двама от охрана нахлуват в студиото и насила го приковават за канапето с хартиено тиксо, защото следва есенцията – видеосреща с мама и тате. Двамата, утрепани от работа и срам от сина си хорица са в кабинета на нотариус, където писмено се отказват от него и не желаят той повече да носи фамилията им. Къщата в Градешница прехвърлят на името сестра му, а волгата от 73-та – на комшията Вълчо. Отправят и предизвикателство - да се опита да ги съди. Тук гостът, добил свръхестествена сила от срам, се отскубва от хартиеното тиксо и рязко скача, а с него рязко скача и рейтингът на предаването. Охранителите отново влизат, грабват звездата под мишниците и казват в синхрон: „Дай една цигара, ща ева у звездата!“

 В заключителния анонс гостът е с промишлено тиксо на устата, белезници на ръцете и пранги на краката, водещите, по-освежени от всякога, казват нещо от сорта на: „Днес видяхте кирливите ризи на Х., които се оказаха по-миризливи, отколкото очаквахме. Кой ще се осмели да седне другия път срещу нас, и въобще ще се осмели ли – гледайте и ще разберете!“ Следват финални надписи, на фона на които едната налива олио в носа на госта с фуния за бензин, а другата му бие чимбери с уок тиган.