Актьорско майсторство в любовта
2 мин за четене
Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасен. Но поне такъв изглеждаше отстрани... на теория... И Ира, и Ильо работеха и си изкарваха хубави доходи и се грижеха много добре за двете си, идеално възпитани дечица. Колко мила семейна картинка, нали?
Един ден на Ира й дойдоха гости. Нейната приятелка Симона, заедно с мъжа си Добри. Бяха решили да погостуват на младото семейство за няколко дни. Двете приятелки бяха толкова щастливи, че се виждат, защото живееха в далечни градове една от друга и днес те се срещаха за първи път от три години насам. По едно време двете се отделиха в другата стая, за да си говорят по женски и оставиха мъжете си на ракийка и салатка да си говорят по мъжки.
На около 25-тата минута от разговора Симона се сблъска с една зловеща житейска истина...
Ето как премина техният разговор:
- Е, кажи, Ира, как вървят нещата при вас? - попита Симона.
- Aми, всичко е просто перфектно. Или поне почти перфектно... - каза Ира.
- Как така, мила? Как така почти перфектно? - попита загрижено Симона.
- Да, точно това казах. Аз обичам Ильо, но вече любовта между нас не е същата, както в началото. Остана някакво уважение в мен към него, но сега друг човек ми дарява любовта, от която имам нужда. Той се казва Иван и успя да разпали в мен толкова силни чувства, че аз просто съм на седмото небе, когато сме заедно. Заедно сме от почти вече две години и нещата между нас вървят по мед и масло.
Симона гледаше и мигаше "на парцали", недоумявайки как така и с двамата Ира е добре. В нейните представи любовта си беше само за двама, в което място за трети просто нямаше...
- Но, Ира, как успяваш да се криеш от Ильо и домакинството да стопанисваш, и децата да гледаш, и на работа да ходиш...?
- Е, как така? Ами, нали виждаш, справям се! - усмихна се доволно Ира. - А и децата все още не осъзнават толкова добре много неща, а и ние се крием достатъчно успешно с Иван, за да не е заподозрял никой нищо до момента...
- Ами и той ли е женен? - продължи на любопитства Симона?
- Не! Той дори гадже си няма в момента. А и не иска да има друга освен мен. Аз съм му казала, че няма да си изоставя децата и мъжа и че със него никога няма да се оженим и да градим наше бъдеще, но той въпреки това не иска да се откаже от мен. Обича си ме и това е.
Симона не посмя да пита повече. Направо онемя и не пророни дума повече.
След този разговор двете отидоха при мъжете си в другата стая. Само Ира, вместо да седне до мъжа си, седна в него и той промълви:
- Обичам те, миличка!
А тя, без да се замисли, целуна го по устните и добави:
- Аз също, любов моя!
След два дни Симона и мъжа й се прибраха в града си и се разделиха с милото семейство с обещанието, че ще се видят по-скоро, че няма да чакат да минат още три години, за да се срещнат отново!!!
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасен. Но поне такъв изглеждаше отстрани... на теория... И Ира, и Ильо работеха и си изкарваха хубави доходи и се грижеха много добре за двете си, идеално възпитани дечица. Колко мила семейна картинка, нали?
Един ден на Ира й дойдоха гости. Нейната приятелка Симона, заедно с мъжа си Добри. Бяха решили да погостуват на младото семейство за няколко дни. Двете приятелки бяха толкова щастливи, че се виждат, защото живееха в далечни градове една от друга и днес те се срещаха за първи път от три години насам. По едно време двете се отделиха в другата стая, за да си говорят по женски и оставиха мъжете си на ракийка и салатка да си говорят по мъжки.
На около 25-тата минута от разговора Симона се сблъска с една зловеща житейска истина...
Ето как премина техният разговор:
- Е, кажи, Ира, как вървят нещата при вас? - попита Симона.
- Aми, всичко е просто перфектно. Или поне почти перфектно... - каза Ира.
- Как така, мила? Как така почти перфектно? - попита загрижено Симона.
- Да, точно това казах. Аз обичам Ильо, но вече любовта между нас не е същата, както в началото. Остана някакво уважение в мен към него, но сега друг човек ми дарява любовта, от която имам нужда. Той се казва Иван и успя да разпали в мен толкова силни чувства, че аз просто съм на седмото небе, когато сме заедно. Заедно сме от почти вече две години и нещата между нас вървят по мед и масло.
Симона гледаше и мигаше "на парцали", недоумявайки как така и с двамата Ира е добре. В нейните представи любовта си беше само за двама, в което място за трети просто нямаше...
- Но, Ира, как успяваш да се криеш от Ильо и домакинството да стопанисваш, и децата да гледаш, и на работа да ходиш...?
- Е, как така? Ами, нали виждаш, справям се! - усмихна се доволно Ира. - А и децата все още не осъзнават толкова добре много неща, а и ние се крием достатъчно успешно с Иван, за да не е заподозрял никой нищо до момента...
- Ами и той ли е женен? - продължи на любопитства Симона?
- Не! Той дори гадже си няма в момента. А и не иска да има друга освен мен. Аз съм му казала, че няма да си изоставя децата и мъжа и че със него никога няма да се оженим и да градим наше бъдеще, но той въпреки това не иска да се откаже от мен. Обича си ме и това е.
Симона не посмя да пита повече. Направо онемя и не пророни дума повече.
След този разговор двете отидоха при мъжете си в другата стая. Само Ира, вместо да седне до мъжа си, седна в него и той промълви:
- Обичам те, миличка!
А тя, без да се замисли, целуна го по устните и добави:
- Аз също, любов моя!
След два дни Симона и мъжа й се прибраха в града си и се разделиха с милото семейство с обещанието, че ще се видят по-скоро, че няма да чакат да минат още три години, за да се срещнат отново!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
