7.10.2010 г., 15:49

Алеята на есенните дъждове

1.2K 0 0
1 мин за четене

Да избягаш от себе си, вън на простора!!

Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.

И да тичаш унесен и с песен по-весел...

Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!

 

Да си огън угаснал, забравено име!

Да си кълбо от тъга - презрян от света:

"- О, изгори ме!!!" 

 

Да не чувам горещия присмех на Дните нещастни!

За да не бъда в плен на Мечтите - неясни.

Да обичам безумно, когато ме мрази съдбата!

Когато ме мрази съдбата?

Когато ухаят, израстват, живеят Цветята!!!

 

*

Всеки път, когато посетя онази спирка...

И се загледам в тавана, срещам онези две празни гнезда на лястовичките

от лятото, в което си го строяха, докато аз си рисувах, пишех или просто

им се любувах.

И ми ставаше някак радостно, уютно и топло, когато се замечтаех за бъдещите ми дни...

 

* *

И така прекарвах слънчевите си дни в компанията на новите си приятели!

 

* * *

... Сега вали есенен, тъжен дъжд и аз мокър и премръзнал

стоя и наблюдавам на няколко километра от мен (на същата онази спирка)...

ей там, в полето, стадо от крави и овце, потънали в пожълтялата, увехнала трева!

 

* * * *

А лястовичките ми оставиха спомен...

Празните си гнезда, които те построиха за няколко поредни  дни пред очите ми

в изстиналите в миналото дни!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...