7.10.2010 г., 15:49

Алеята на есенните дъждове

1.2K 0 0
1 мин за четене

Да избягаш от себе си, вън на простора!!

Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.

И да тичаш унесен и с песен по-весел...

Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!

 

Да си огън угаснал, забравено име!

Да си кълбо от тъга - презрян от света:

"- О, изгори ме!!!" 

 

Да не чувам горещия присмех на Дните нещастни!

За да не бъда в плен на Мечтите - неясни.

Да обичам безумно, когато ме мрази съдбата!

Когато ме мрази съдбата?

Когато ухаят, израстват, живеят Цветята!!!

 

*

Всеки път, когато посетя онази спирка...

И се загледам в тавана, срещам онези две празни гнезда на лястовичките

от лятото, в което си го строяха, докато аз си рисувах, пишех или просто

им се любувах.

И ми ставаше някак радостно, уютно и топло, когато се замечтаех за бъдещите ми дни...

 

* *

И така прекарвах слънчевите си дни в компанията на новите си приятели!

 

* * *

... Сега вали есенен, тъжен дъжд и аз мокър и премръзнал

стоя и наблюдавам на няколко километра от мен (на същата онази спирка)...

ей там, в полето, стадо от крави и овце, потънали в пожълтялата, увехнала трева!

 

* * * *

А лястовичките ми оставиха спомен...

Празните си гнезда, които те построиха за няколко поредни  дни пред очите ми

в изстиналите в миналото дни!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...