Аmore morto
Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефона си и явно се чувстваше смутен повече и от нея. Къде ли се стопи любовта? Явно се беше загубила някъде по трасето между София и Ню Йорк. А мина само година от онова лято. Година, изпълнена с копнеж и очакване, с безброй разговори и признания, с безсънни нощи и мечти.
Любовта се изля над тях със силата на летен порой. Стана неочаквано и за двамата. Тя беше решила да избяга от градската лудница и нае вила в малко селце близо до София, а той беше дошъл от Америка, за да посети родителите си. И двамата бяха приключили дългогодишни връзки и все още лекуваха раните си. Бяха предпазливи, уплашени от варианта да счупят дълго лепените си души. На моменти се чувстваха като деца, озарени от трепетите, които бушуваха в сърцата им. Трябваше да минат няколко седмици, преди да се престрашат да се целунат, но огънят, усетен при тази първа целувка, пълзеше в кръвта им дори и след като той замина.
Ева си спомни онзи последен ден. Седяха в колата на летището прегърнати и тя не можеше да си представи, че след минути него няма да го има. Последния месец бяха почти неразделни и самотата вече я заливаше, нищо че все още беше в неговите ръце и дъхът му изгаряше лицето ѝ. Спомни си празнината, която усети, когато самолетът се издигна в небето, отнасяйки нейното щастие.
Следващите няколко месеца преминаха в непрекъснати разговори и копнеж. Ева си спомни как милваше образа на Явор на монитора и непреодолимото желание да почувства тялото му.
Бяха си обещали да не позволят на никой и нищо да ги раздели, и брояха месеците, оставащи до деня, в който той щеше да се прибере.
Мина половин година. И двамата не разбраха в кой момент се отдалечиха толкова много. Разговорите постепенно се разредиха. Повтаряха машинално думи, които не бяха искрени. В последните два месеца се бяха чули само веднъж. Денят, в който Явор се прибираше, беше съвсем скоро, но и двамата отбягваха тази тема. Всички обещания и планове им се струваха така далечни и нелепи. Ева се надяваше, че когато се видят, онова топло чувство ще се пробуди отново, но уви. Когато се срещнаха, вместо страстната целувка, която си представяше месеци наред, се прегърнаха хладно.
Възможно ли беше? Толкова много любов, която се беше изгубила по дългия път между двамата…
– Аз ще тръгвам… – Гласът на Явор я изтръгна от мислите ѝ.
– Ще се обадя тези дни да се видим...
– Да, разбира се. Обади се.
Ева проследи с поглед отдалечаващия се мъж.
Беше свършило окончателно…
© Таня Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти!
-
Този романс, който описваш, е красив.
-
Благодаря! Хубав и усмихнат ден от мен!
-
Почувствах го, усетих го толкова силно, разтресе ме. Тъжна история, много трудно би се преживяло това. Страхотно произведение!
-
Благодаря ви, Росица, Марина, Младен! Хубав и усмихнат ден от мен!
-
!
-
Очертаваш се като майстор на късия разказ. Поздравления!
-
Познато чувство за окончателния свършек на любовта. Предала си го много точно в този хубав кратък разказ, Таня. Казвам го най-вече от личен опит. При истинската любов не е така. Но при тази, която черпи сили единствено от Омаята, винаги така се получава. Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
