АНА

                              Ана тръсна глава в знак на неодобрение.

                   Не  може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?

                               Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.

                     Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса.

                                -Слушай, чедо! - нареждаше майка й - Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни… Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща, че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия - за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо ще ни умори… Виждаш как е…

                        Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Посърна изведнъж. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил… Как ще му каже? Хубавец е Момчил, снажен, с топли очи. Усмивката му го прави хубав - много хубав... Ръцете му са здрави и пъргави, всичко му се отдава да прави, но едва свързва  двата   края   в немотията.Работи за чужди хора през целия си    живот,но плащат малко и не може да скъта малко парици…    И той е от тяхната черга.

                   Такава безизходица я беше обхванала… Какво да прави? Иска-не иска - ще става булка на Нико…

                                        ******* *********** *********************

               Мина  сватбата през пролетта , после  излетя и  лятото,   есента и зима се е задала.    Всичко е побеляло навън .  Мразът пронизва нощта.     Коминът на дюкяна пуши. Селяните са се    свряли на топло около масите. В дюкяна на Нико мъждукат    газените лампи.

                        Окъдено е, пушат мъжете, надигат павурчетата с ракия и си хортуват сладки приказки.

                  Момчил е навел глава и   дави мъката си с ракия.    Мълчи и отпива пак. Никой не го закача,   щото е кибретлия и пали за най-малкото. Зад гърба му мъжете си шушукат приглушено.     Момчил    е  работлив - ама с една риза на гърба му   -   дето се вика…   и късмет няма…  И  напоследък работата не му спори. Онтнесен  е. Акълът му  е на друго място.

                   Днес се чу в селото, че Ана е родила момче на чорбаджията. 

             Момчил мълчи , преглъща лютата ракия , клати с глава и си мисли - Ана,    Ана - защо не роди на мен това детенце , Ана…

                           Сърцето  му се раздира.   Поглежда настрани, засрамен че плаче… мъж е, но му е мъчно…

*********************************************************

                Днес Нико заведе малчугана и Ана в града . От колко време малкият все го врънкаше и накрая днес му излезе късмета. Детето със светнали очички гледаше дюкяните, а пред шекерджийницата направо се залепи за джама. Баща му се усмихна благо и го поведе навътре. Купиха локум, халва и от онези шекерчета,дето се сладки и карамелени. Детето сложи едно шекерче в устата и примря от сладост.

                     Ана     през това време вървеше из пазара,търсеше прежди и някои дреболии за дома. Народ много, всички се бутат и бързат да похарчат някоя пара.

                 По едно време някаква силна длан я хвана за ръката, тя се обърна и примря… Момчил я държеше за ръка , гледаше я, изпиваше я с поглед.      

                        После я дръпна настрани от хората , тя тръгна с него ,заобиколиха пазара и се смълчаха зад една плевня.      С треперещи ръце Момчил я погали, устните му се докоснаха до нейните, тя отвърна на целувката му и се разтвори за него…    Двамата   като  нетърпеливи деца се преоткриваха един друг. Любовта ги правеше слепи и глухи, дръзки и грешни. Не мислеха за нищо, светът изчезна за тях. Те се потопиха в онази сладка взаимност, която толкова много търсеха …  Главата и зашумя,  но се надигна и в един момент се изплаши. Ако Нико узнае- с тях двамата е свършено...Тя бързо оправи полите си и побягна...

               Грешно е... Това е грешно - мислише си тя , а срамът я обземаше все повече и повече... Зачервена като божур, гузна и объркана тя тръгна към сергиите. Дано Нико не узнае срамната и тайна...

                  Ана трескаво обикаляше пазара докато намери Нико и детето. Видя ги пред фурната,отиде при тях. Нико я гледаше със смръщени очи.

                -Къде ходиш Ана? С детето те търсим цял час.

                  -Ами аз ходих при знахарката, в онази къща, че нещо ми се вие свят от време на време. Тя ми баеше и за уроки. Прости ми Нико ,че окъснях…

                  Нико  ги поведе към файтона и нетърпеливо подкара конете. Беше доста пийнал, очите му святкаха, ставаше нетърпим. Ана мълчеше, обгърна детето и го притисна към себе си.

                         Мислите и се рееха,       в главата   и беше Момчил,    цялата тръптеше , беше смутена, объркана и много засрамена от станалото.

                        Нико пришпори още повече конете.    Те пръхтяха, от муцуните им излизаше пяна, още повече препускаха.              

                 Нико се изправи и продължаваше да ги шиба по гърбовете. Единият   ат       се отскубна от ремъците , а кобилата се обърка изведнъж, кривна в дерето, повлече файтона, всичко стана много бързо, файтона летеше към бездната…

                            Ана изписка, прихлупи още повече момчето към себе си и затвори очи от ужас.

                            Намериха  ги на другия ден – три разхвърлени тела,  Ана все още притискаше малчугана към себе си ,  за да го предпази от грозящата ги опасност.

                               Нико    беше    полетял     в страни   от   тях - далечен и чужд…