АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса.
-Слушай, чедо! - нареждаше майка й - Стопиха се всички надежди, че баща ти ще се върне от гурбета. А и братята ти са окъсани и гладни… Поне ти да отидеш на хубаво място и да не те мисля… А и чорбаджията обеща, че ще вземе единият ти брат в дюкяна, а другия - за конете ще помага като ратай. Гладът, чедо ще ни умори… Виждаш как е…
Ана стоеше и мълчеше. Буца беше стегнала гърлото и. Посърна изведнъж. Една сълзица се отрони от черното и оче и се търкулна по скулата. Сърцето и бие за Момчил… Как ще му каже? Хубавец е Момчил, снажен, с топли очи. Усмивката му го прави хубав - много хубав... Ръцете му са здрави и пъргави, всичко му се отдава да прави, но едва свързва двата края в немотията.Работи за чужди хора през целия си живот,но плащат малко и не може да ск ...