Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и неразгадаема. Тя сполита и обезоръжава. Но колкото взима, толкова дава. Блажени са лудите, защото техен е светът на безпределността.
Блажена си ти, Андрия, защото ни срещна.
Чакахме те осемнадесет дълги години. Ти беше малко момиче с големи, любопитни очи. Обичаше да си говориш сама и да се луташ в мислите си. Обичаше да страдаш и не се радваше на щастието. Бранеше с всякакви средства чувствителността си и болното си въображение и вярваше сляпо на сърцето си.
Но именно сърцето те доведе дотук. До този студен под, до този остър нож, до тази гореща юнска нощ, в която си готова да убиеш, но не и да простиш.
Първо неговото гърло. После твоето.
2
Ще го приближиш тихо и ще го убиеш в съня му. Няма д ...