3.08.2012 г., 10:54 ч.

Ангел 

  Проза » Разкази
898 0 4
11 мин за четене
“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба повече приличаха на пипала, отколкото на крила. Сухо шумолене. Настръхна, когато перото тежко падна на пода и се разпръсна в прах. Блъсна я усещане за безвъзвратност. Пръстите ù несъзнателно стиснаха прашинките в шепа. Бяха остри, различни, бодяха, не, по-скоро боляха. Отвори длани и учудено се взря в капките кръв – нейната. Беше толкова ярка. Все повече заприличваше на човек.
Наказана. Бяха я наказали за непослушание. Бяха я наказали за любопитство. „Не задавай въпроси. Истинските ангели не питат защо, те безпрекословно изпълняват това, което им е отредено да направят.”
- Но защо, защо хората... а ние защо...
В отговор винаги получаваше безизразно мълчание. После се появиха погледите –еднит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Предложения
: ??:??