25.06.2014 г., 22:12

Ангел

835 0 7
3 мин за четене

            - Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото,  ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я видя.  Подскочи стреснато, напълно разсъбуден.

             - Тиии!?  Какво правиш тук?

             - Их, бе, Ачо, не разваляй всичко. Не помниш ли...

             - Какво да помня!? Помня, че те видях в „При Ванката“ с оня префърцунения... Виждал съм го аааз.

             - Максим ли?

             - А бе Максим ли е, Миним ли е не знам, ама последното, което помня  бе, че седеше в него и те лигавеше. Идеше ми да му разбия очилатата физиономия. Три години не съм те виждал и да те видя с тоз... - и Ангел демонстративно изпъчи здравото си мускулесто тяло, подчертавайки превъзходството си над крехкото телосложение на Максим.  -  Какво правиш тук, Захарино, питам те за последно.

             - Ами, Ачо, ти сам дойде на моята маса, като звъннаха от болницата на Максим, че има спешен случай и той замина, а аз останах да си довърша вечерята. Ти ме доведе тук. Не съжалявам. - Целуна го отново тя. - На Максим само приказките му големи, а пък тииии... – и тя многозначително и замечтано погледна към чаршафа, с който Ангел се бе увил от кръста надолу. – Толкова хубаво ни беше.

              Ангел недоумяваше защо му се случва всичко това.

 Градът бе малък. Знаеха се. Тя бе най-красивото момиче, което бе виждал някога.  Колко нощи не бе спал заради нея. Колко пъти си бе представял първата им среща, първата им целувка. Неговата Захарина, неговото бяло, захарно-сладко момиче, на което не посмя да разкрие чувствата си. Малка му се виждаше. Петнадесетина години разлика имаха. Една такава тихичка, кротка и невинна. Щеше да я уплаши. А след гимназия тя замина за големия град, като повечето млади - кой в тамошните университети, кой работа по-лесно да намери.  Ама той беше тракторист, работата му бе тук, пък и не можеше майка си болна да остави. Така си и отиде с отворени очи старата, невидяла невяста и внуци.  Ех, Зино, как съм те чакал да се върнеш?  Сърцето ми да стоплиш? Колко съм я мечтал тази вечер? Но не така... не така...

              Захарина ровеше из чантата си, търсейки звънящия телефон.

              - Да, Макси, ей сега идвам. И аз те целувам, мило. Толкова ми липсваше.

             Тя трескаво се заоблича. Ангел замръзна.

             - Ачо, какво ти става? Беше прекрасно. Секс. Няма как да е друго. Обещавам, пак ще го направим.  – Тя се опита да го целуне, но Ангел се отдръпна. – Той е лекар. Как не разбираш?!

              Входната врата тракна след нея и песента от бягащите по стълбите токчета затихна.

             - Момичето ми! Зина! Почакай!  - Извика той след краткото вцепенение и побегна след нея. Очите му плуваха в сълзи. Яд и безсилие. Мечтата му беше погубена.

             Светлини. Набити спирачки. Звук от счупени кости и ламарини.

             - Що не гледаш бе, простак! Да му се не види! Ами сега? - Тюхкаше се шофьорът, бял като платно.

            А Ангел лежеше на платното. Не можеше да диша. Ужасна болка пореше гърдите му. „Зина, Зина...“ - опитваше се да произнесе името ú, но се давеше от кръвта в гърлото си. Хора. Суетене. „Линейка! Линейка!“  - викаше някой.

            - Гелеее! Геле, ела, детето ми! Ела!  - Чу той от небето топлия глас на майка си. Видя я да протяга към него ръце. Усмихна ú се и я прегърна.

    Болката си беше отишла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...