Легенда, превърнала се в блян за жените и ад за мъжете.
Той обичаше да си играе. Изкушаваше дамите галантно и с обожание, за да открадне сърцата им. Колко се забавляваше с женските чувства. Очите му бяха пълни с обещания. Той бе хищен ловец, който знаеше как да примами всяка една своя жертва. Никога не изричаше желанията им, но винаги черните му очи успяваха да възпламенят нестихващ пожар в женските гърди. Всички момичета и жени искаха и бяха готови да се изгорят с него, надявайки се, че ще откраднат сърцето му...
Въпреки че, за всички той беше изкусителят, падналият ангел с очи, черни като греха и лукава усмивка, подкупваща всяка женска емоция и всяко чувство, никой не знаеше кой е, нито от къде е дошъл. Дали винаги е бил такъв? Дали някога и той е обичал, никой не се интересуваше. Мъжете го ненавиждаха заради чара и таланта му да превръща жените в роби на собствените им сърца. Падналият ангел се беше превърнал във виното, което опияняваше умовете на всички, дори на вечните реалисти.
* * *
Някога ангелът на греха не бе такъв. Наричаха го Ейнджъл, както се казваше. Обикновено момче с прости цели в живота. Желаеше да бъде обичан въпреки че, той самият никога не беше обичал. За него любовта си оставаше непознато бойно поле, от което той изпитваше панически страх. Имаше приятели, много приятели, които винаги бяха до него и му помагаха във всяка една нова лудост, която пораждаше наивността му. Един ден живота му беше белязан завинаги, макар и Ейнджъл да бе бягал от този ден като дявол бяга от тамян.
Тя открадна сърцето му. Не беше като красавиците по които той си падаше. Темпераментна и ината, малката червенокоска беше дявол, вселил се в женско тяло. А падналият ангел я искаше, искаше да я усмири, искаше кехлибарените `и очи да го гледат с нежност и любов, искаше розовите устни да бъдат негови.
Никога не я получи. Когато тя го обичаше, Ейнджъл не се заинтересува, не искаше нейната любов, въпреки магнетичното привличане към нея. Тогава в живота му вече не бе цел да бъде обичан, а да бъде желан от всички момичета. Искаше нея, тялото `и, а червенокосата искаше да му даде душата си. Разделиха се- той пое на ляво, а тя надясно. Забравиха само, че животът е кръговрат и рано или късно, отново щяха да се срещнат.
* * *
Ейнджъл излезе от поредния бал. Запали цигара, усещаше как нещо вътре в него липсва. Баловете, алкохола и жените не успяваха вече да го удовлетворяват. Празнотата в гърдите му зееше откакто нея я нямаше. Вече толкова дълго време, че ангелът беше свикнал да я чувства. Вдиша цигарения дим след което издиша спокойно.
-Ейнджъл?
Трепна. Нежният `и глас опари всяко негово сетиво. Обърна се и я видя в края на стълбите- скромна черна рокля и дълга червена коса. Той си дръпна веднъж от цигарата и издиша.
- Ангелът на греха. Градската легенда, която пленява женските сърца. Къде е твоето сърце, Ейнджъл?
Черните очи се срещнаха с кехлибарените. Двама виждаха безкрайното море от емоции и чувства в погледа на другия. Знаеха какво ги очаква, ако всеки момент не се отдръпнеха, щяха да потънат в това море и никога да не могат да изплуват.
Тя се затича към него и го прегърна силно. Той захвърли почти изгорялата цигара и уви здраво ръце около тънкото и кръстче, зарови нос в косата `и и вдиша. Нейният аромат, единственият аромат, който успяваше да успокои изтерзаната му от любов душа.
Ангелът на греха остана в историята. Великата градска легенда в която много момчета се опитваха да се превърнат, но не бяха като него. Той ли? Той се отдаде на любовта и към нея, единственото нещо, което успя да излекува болката от грешките му.
© Зи Александрова Всички права запазени