Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяващ неудобните бариери.
В една подобна нощ аз потеглих на своето приключение към арабската пустиня, където стоеше и ме чакаше заедно със сокола си един замечтан арабски принц, по-различен от онези, за които сте чували, по-необичаен от всеки друг човек на тази земя! И когато аз възседнах своята камила, се наслаждавах на чара на пустинята, долавях мириса на печените фурми, а уханието на пустинните рози ме преследваше стремглаво и неудържимо. Камилата все повече и повече доближаваше мечтателя с черните очи.
И докато аз мечтаех за мига, когато ще се удавя в дълбоките му омагьосващо тъмни ями, той седеше върху дюните, държейки в eдната ръка перо, а в другата – своя верен другар – сокола. Оглеждаше ...