Аре бе, бидон!
Заплатата ми закъсняваше с цели три дни. Три дни, през които на всеки час проверявах картата си на банкомата. Отговорът всеки път беше един - "Недостатъчна наличност". След което банкоматът вежливо ми благодареше, че съм му ползвал услугите, та чак ме канеше да заповядам отново, ламарината му с ламарина!
Не знаех какво да правя... Стоях като бездомно куче до банкомата и гледах индиански умно. Когато един тийнейджър се доближи до мен и попита: "Ще ползвате ли банкомата?!" Погледнах го изпитателно и се наежих: "Тоя пък какво иска!?" А момчето просто искаше да ползва банкомата, но как можеше да го направи, като аз му пречех. Извиних се и се подместих. Момчето ми кимна в знак на благодарност и си сложи картата. Банкоматът пое пластината и се "замисли". Тогава тийнейджърът припряно го чукна с юмрук и подвикна: "Аре бе, бидон!" И в този момент "бидонът" започна да брои парите. Тррррррррррррррр! Момчето си ги взе и си отиде. Ха! "Защо пък да не опитам и аз така?!", помислих си. Това щеше да бъде последният ми отчаян опит. Приближих се и сложих плахо картата - вече имах страхов синдром от надписа "Недостатъчна наличност". Банкоматът пак се "замисли". Сигурно в момента изписваше моята присъда - "Недостатъчна наличност"! Но аз бях отчаяно решителен на всичко, дори и на ирационални методи на въздействие. Чукнах го леко и изрекох вълшебната реплика: "Аре бе, бидон!" Дали пък на мен бидонът нямаше отнякъде да ми удари обидено един клавиш по челото. Но не! Чух само заветния звук на отброяване на пари - трррррррррррррррррр! Идваше ми да разцелувам по монитора своенравния бидон... Преводът точно в този момент беше станал готов за теглене. Или пък банкоматът просто имаше проблем със личностната си самоидентификация и се възприемаше за бидон, вместо за АТМ-машина. Не знам! Истината остана някъде там, между рационалното и ирационалното обяснение. Обаче оттогава тегля ли пари на банкомат, винаги ползвам тази форма на обръщение - Бидон!...
... И?! И действа! Сериозно. Но не ме издавайте на полицейските органи, че ще ме вкарат или в затвора, или, по-вероятно, в лудницата. Заради един най-обикновен бидон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
