Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенците на одаята и въздишка се отрони от гърдите му. "На где ше го грабне вятъра?" - помисли си той. Бъдещето при Демира го плашеше. При бая му Георги беше едно, а сега отиваше там и не знаеше за добро ли е или за лошо.
Моралията вече го чакаше пред кръчмата. Беше затворил кюпенците и наоколо не се виждаше жива душа.
- Добро утро, байо Гьорги!
- Дал Бог добро, сине. Както винаги си подранил. Умно момче си ти. Бая ти Гьорги иска учен челяк да те направи, а Аргира мож да ти помогне. Разни люде идат при него. Умни неща хортуват. Стар е веке. Нищо се не знай, мож да му станеш син. Нъл си няма никой. Бог да ти помага, сичко ше остане на теб. Тъй че, ако му са понравиш. От теб зависи. Учен и почитан ш ...