Аргир демира

    Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена  бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още  веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенците на одаята  и въздишка се отрони от гърдите му. "На где ше го грабне вятъра?" - помисли си той. Бъдещето при Демира го плашеше. При бая му Георги беше едно, а сега отиваше там и не знаеше за добро ли е или за лошо.

    Моралията вече го чакаше пред кръчмата.  Беше затворил кюпенците и наоколо не се виждаше жива душа.

- Добро утро, байо Гьорги!

- Дал Бог добро, сине. Както винаги си подранил. Умно момче си ти. Бая ти Гьорги иска  учен челяк да те направи, а Аргира мож да ти помогне.  Разни люде идат при него. Умни неща хортуват. Стар е веке. Нищо се не знай, мож да му станеш син. Нъл си няма никой. Бог да ти помага,  сичко ше  остане на теб. Тъй че, ако му са понравиш. От теб зависи. Учен и почитан ше станеш.

- Няма да та посрамя, байо!

- Знам си аз, знам си... Тук, в торбата съм турнал малко луканчица и сланинка. А в дамаджанката има от онуй, дето Аргира обича, маврудовото винце, де.

      Моралията бръкна в джоба на палтото си и изваде малко вързопче.

- Туй е за теб, Колчо. Пази го и ма поменувай с добро! Развържи го де, развържи го! Виж, дъл ше ти ареса?

   Момчето развърза вързопчето и очите му се разшириха.

- Твой е, Колчо - продължи Моралията. Бях още момче, когато тейко дойде и ми рече: "Този златен часовник е още от дяда ти. Понякогаш го носа да му сипат масълце. Що колелца, що оси има! Требва да са помазват от време на време! А, че той е кат малко дете, гледаш ли го, ше е винаги стегнато. Давам ти го! Аз съм вече старичък. Радвам му са и са грижа за него! Баячко време мина от тогаз. Еднаж, както си играехме на сляпа баба, часовникът се затри нейде. Къде ли не го дирих. Очите ми са изплакаха. Така, докато един ден в кръчмата иде Митето, от горната махала. Носи вързопче и дума:

- Туй е от дядо Бино, лека му пръст. Преди да са помине, старецът вика: "Иди, чедо, при Гьорги, Моралията му викат! Има кръчма. Лесно ше го намериш. Носи му го, сине! Той е негов. Така с тоя часовник. Но що ли ти додявам? Земи го, Колчо, и ма поменувай с добро! А сега да идем при Аргира, че сигур на чака пред хотела!

   Моралията забърза. Вишната на двора беше простряла сухите си върши и докосваше кирпичения дувар на къщата. Лек ветрец подухваше.