На "Пионер":

Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата.

- Има още много неща, които не сме анализирали. Искам и аз да сляза с тях този път.

- Ееее?Не знаех, че си толкова смел докторе. Жаждата за новото ти е неутолима виждам. -Го подразни капитана.

- Капитане, моля бъдете сериозен.

- Добре, добре. Ще те пусна долу, но този път и Бен искам да слезе.

- Нямам проблеми с това.

- Разбрах ме се тогава. Утре слизате! - И потупа Майкъл по рамото.

- Да капитане.

На следващия ден Майкъл и още трима от неговите най-добри учени се екипираха и товареха машини на тяхната персонализирана совалка "Атом". Бен и Келли бяха готови и помагаха с товаренето. Не след дълго са готови и потеглиха към планетата. Процеса бе същия като вчера. Разтовариха машините и почнаха да изследват всичко, на което попаднат. Бен седеше на върха на едно високо дърво и наблюдаваше околността. Келли беше близо до учените в случай, че пак бъдат нападнати.

- Нещата изглеждат спокойни. Нещо при теб? - Пита Келли по радиото.

- Не.Само птици летят. - Бен отговори.

Майкъл реши да изпрати един дрон разузнавач на север.

След три часа работа екипа от учени бяха изтощени.

- Достатъчно за днес хора. Да се прибираме. - Майкъл каза.

- Да сър. - Отговориха двамата учени.

Бен слезе от дървото и се запъти към тях.

- Сър ами дрона? - Келли го пита.

- Още не се е върнал? - Зачудено пита.

От гората се показа едно хуманоидно създание с вдигнати ръце. Главата му е с правоъгълна форма и заострена накрая.От нея излизаха две антени, тялото му е мускулесто, ръцете му имат три пръста както и на стъпалата му, има дълга заострена опашка. Беше по-високо дори и от подобрените войници. Бен и Келли насочиха оръжията си към него.

- СТОЙ НА МЯСТО! - Бен извика.

- Идвам с мир! - Отговори създанието с вдигнати ръце.

- То може да говори? - Майкъл пита.

- Не съм "То", а съм той. -Усмихнато го поправи.

- Не съм тук да създавам проблеми!

- Как се научи да говориш нашият език? - Майкъл го пита смаян.

- Лесно, подслушвахме вашите радио разговори! От там успяхме да научим голяма част от вашия език.

- Чакай малко... ние сме в орбитата на планетата по-малко от два дена. Как за толкова кратко време успя да се научиш да говориш толкова гладко?

- Вие хората говорите много! - Засмяно отговори.

- Какво искаш от нас? - Бен пита.

- Ами аз се казвам Джа Кин и ако е възможно, ще може ли да си свалите оръжията? Притесняват ме.

Бен само го гледаше.Оръжията на мястото си.

- Господине уверявам ви, че аз идвам с мир.Вижте, по мен няма оръжия.Нося само тази пелерина.

-Обърни се да те проверя за оръжия.

Докато Бен претърсваше създанието Майкъл, с очилата си, заснемаше всичко и го праща на кораба. Капитана го пита по радиото:

- Майкъл  Какво е това?

- Сър изглежда, че е хумоно...

Но преди да довърши капитана го прекъсна

- ВИЖДАМ КАКВО Е МАЙКЪЛ! ЗАЩО МОЖЕ ДА ГОВОРИ?! ДА ПРАЩАМ ЛИ ПОДКРЕПЛЕНИЯ?!

- Сър ще помоля да се успокоите, създанието идва с мир.Също така сподели, че "те"са подслушвали радио сигналите ни и от там са се научили да говорят.

- ИСКАМ ДА МЕ ДЪРЖИШ В ТЕЧЕНИЕ КАКВОТО И ДА СТАВА! АКО И ЗА МИНУТА СИГНАЛА ПРЕКЪСНА ПРАЩАМ ХОРА!

- Разбрано сър.Майкъл край.

След разговора му с капитана Майкъл продължи да наблюдава извънземното.

- Ех.. защо си тук? - Пита Бен.

Извънземното смени тона си от приятелски към сериозен.

- Истината е, че ни трябва помощ.

- Помощ ли? От нас? Че ние как може да ви помогнем? - Го застреля с въпроси Бен.

- Преди не дълго време, приблизително сто и осемдесет луни, ни сполетя голямо нещастие. Нашият род боледува от животозастрашаваща болест, когато копаехме за ценни метали случайно попаднахме на един кратер пълен с отровен газ.Затова въздухът има такъв аромат. Веднъж заразен индивида умира след по малко от четири луни. Една трета от рода ни измря то този начин. Другите видове се опитаха да помогнат, но безуспешно за съжаление. Смятам, че ако не помолим вас ще умрем.

Майкъл отиде при извънземното, хвана го за рамото и му каза:

- Джа ли ти беше името ?

- Да господине. - Му отговори

- Слушай ме добре. Не знам дали мога да ти се доверя, даже не знам колко още от твоя род има или да ли изобщо ще се съгласят, но ти обещавам твоят род няма да умре.

Джа е засипан от емоции. Можа само да промърмори едно тихо:

- Благодаря ви.

И така връзката между хората и извънземните започна. Джа заведе Майкъл и избрани от него учени в неговия щаб.Там той се запозна с царя на неговия вид. Цар Забвимии. Обясни на Майкъл за рода му. Как те се казват, Циени, и как те нямат развита технология, а използват, както хората би го нарекли, магия.Магията идва от техния Бог Ка'Рен. Всички Циени вярват, че той е създал вселената и всичко в нея.Забвимии пожела и той да се запознае с водача на човеците и на същия ден капитан Ерик Армстронг слезе от "Пионер" и бе поканен на вечеря в техния замък. Забвимии хареса капитана и той него. Не мина много време преди с общи усилия те да намерят решение на болестта на Циените, но те не спряха до там. Майкъл получи награда и бе поканен да се научи да борави с магия, а от земята изпратиха кораби с хора на тях, с разрешение на Забвимии разбира се и те заживяха на планетата."Пионер" е приземен на планетата и превърнат в място за живеене както и музей.С помощта на Циените градове за хората бяха построени, а с помощта на хората те изобретиха нова технология. Смес между магия и технология. Нещо невъзможно без хората. Не след дълго новите приятели на хората решиха да запознаят хората с другите видове. Срещата ще се проведе в кралството. Капитан Армстронг помоли Бен и Келли да го придружат, бе му позволено от Забвимии.

 Един час преди срещата -

- Е, готови ли сте?

- Да капитане! -Отговори Бен.

- И аз съм готова.-Се обади Келли.

- Щом сме готови да тръгваме тогава.

Капитана е облечен в най-скъпия си костюм. Има черно сако с черен панталон. Ризата бяла, а вратовръзката лилава. Бен е с подобен костюм като на капитана, но отдолу има и тънка броня, за всеки случай. Келли носи червена рокля с красив син гердан на врата и червеното червило прави устните и още по-големи. Стоят пред кораба и чакат колата им да ги събере.

- Смятам, че изглеждаме доста добре! - Бен заяви.

- Виж си яката... Господи! - Келли каза раздразнено и почна да му я оправя.

- Добре че си ти тогава. -Каза и на лицето му се роди най-дяволската усмивка.

- Много ти е смешно нещо, а? -отговори тя и на нейното лице се появи подобна усмивка.

- По-сериозно моля колеги. - Капитанът помоли.

- Сър, да Сър. - Отговори Бен докато издишваше. Той и капитана станаха доста добри приятели откакто се запознаха с Циените.

-Ето, по-добре! -Келли свърши с оправянето на яката му.

- Време беше. - Игриво отбеляза Бен.

- Ами аз?Как изглеждам?

Бен погледна Келли от високите ѝ токчета, до красиво сплетената ѝ коса.

- Приемливо предполагам. - Със същата усмивка отговори Бен.

- О? Така ли? -Келли го ощипа по носа в знак на раздразнение.

- Шегувам се разбира се. Изглеждаш прелестно. - С по-сериозен тон каза Бен.

- И ти не си зле...-Промърмори тя.

- Хайде, колата ни е тука.-Капитана отбеляза.

Тези коли са най-напредналите на планетата. Те са първите по рода си.Вместо гуми имат специални сини камъни, които подържат колата във въздуха. Интериора е от специален, като кожа, материал. В колата ги чакаше Джа. Облечен в класическите си сиви роби.

- Здравейте приятели! Как сте тази красива вечер!

- Благодаря добре Джа. - Капитана му отговори.

Бен Влезе в колата и се здрависа с него и му каза усмихнато:

- Твърде дълго не сме се виждали приятелю.

- Знаеш как е, по работа.

- Джа! Как си ! Много време мина! - Келли каза.

- Благодаря ти Келли ! Добре съм !

И поеха към замъка.