Арогантното му Аз го качи на скапания автобус, така както го свали и от полета. Шест и половина часовият му дом е тесен, но ще я намести до себе си. Тя го прави завършен клоун и той не може да рискува да я хвърли между бурканите, лекциите и чувствата, които пътниците са изоставили в багажното отделение. Те виждат само точка Б, разсейвайки се с естрадната българска музика, пусната от чичкото с червената риза, със самотната жена, с шофьор заместник, с мустак като охранена персийска котка и голям потен волан. Арогантното му Аз обаче, вижда всичките азбуки на света във всичките възможни разклонения на главният път. Жаден е! Иска да разбере, дали това е той. Там някъде може да е всичко това, което чака да види и живее, за да доживее да види, а те нека мислят само за изстиналата вечеря и затъжилият се за тях, дом. Винаги ги е презирал за малките им мечти, но и е черпил от този гняв, за да има повече въздух, с който да надува балона на своите големи и необщоприети стремежи. Ще си остане стран ...