Асен замина за една седмица в командировка. Беше, както винаги, унил, мрачен дори. Когато Ирка се прибираше вечер от работа, го заварваше да слуша радио, четейки нещо във връзка с работата му в Стокхолм идната седмица. Винаги така се отчуждаваше от всички и от всичко преди заминаване. Не обичаше да заминава. Обичаше уюта вкъщи - книгите, цветята, слънчевите лъчи, които се прокрадваха през жълтите щори на прозореца в спалнята им... Обичаше да приготвя черен чай, да го обвива в хавлиена кърпа, и когато стане достатъчно наситен, когато сухите чаени листенца са разтворили в горещата вода веществата вътре от себе си, когато са поели глътките молекули вода и са се превърнали в хубав черен чай, Асен развиваше хавлиената кърпа и наливаше чай за него и за жена му. Ако ли искаше и Ина, дъщерята на Ирка. Но тя напоследък също пиеше от този чай.
- Сърдит си нещо... - каза Ирка. Тя се опитваше да придава нюанс на всеки миг, когато си бяха заедно. Беше понеделник и все още не усещаше така силно вкус ...